— Тъжно — въздъхна Настя. — Жалко за човека. Ще трябва ние двамата с тебе да възстановяваме веригата, като се опираме на показанията на Карташов и лекаря.
— Смяташ ли, че това ще ни даде нещо?
— Знам ли… Но трябва да опитаме. Карташов е трябвало някак да обясни на Косар за какво му е нужна консултация с психиатър. А Косар, на свой ред, когато е разговарял предварително с лекаря, може да му е казал какъв е проблемът на приятеля му. Представи си, че Карташов е казал на Косар нещо, макар и една думичка, която не се връзва с легендата за заболяването на Вика. Днес в пет и трийсет имам среща с този лекар.
Овчарката на име Кирил, разходила се до насита, приближи до стопанина си, вежливо седна в краката му и деликатно положи глава на колената му.
— Какъв е огромен! — с уважение каза Настя. — Да храниш такъв пес сигурно се искат много пари.
— Вярно си е — потвърди Андрей и почеса кучето зад ухото. — Правилното хранене на такова куче струва луди пари.
— И как се справяш?
— Трудно. Нали виждаш как ходя облечен? — Той й посочи овехтелите си дънки и яке, износените, макар и грижливо лъснати обуща. — Не пия, не пуша, по ресторанти не ходя, никога не се храня навън, нося си сандвичи от къщи. Режим на строга икономия! — Засмя се. — Наистина моята Ирина печели два пъти повече от мен. Тя ме храни и облича, а моя грижа са колата и Кирил.
— Извадил си късмет. А какво да правят хората, които си нямат такава Ирина? Защото ние с нашите заплати не можем да си позволим нито кола, нито голямо куче. Така и ще си умрем в мизерия. Е, да вървим да се трудим.
Разговорът с лекаря, с когото Карташов се бе консултирал за Вика, не донесе на практика нищо ново, с изключение на това, че Настя още веднъж се убеди в недобросъвестността на колегата си Володя Ларцев. Още когато прочете за пръв път протокола от разпита на кандидата на медицинските науки Маслеников, й се стори съмнително един лекар толкова уверено да постави диагноза задочно. Доколкото й бе известно, лекарите никога не правели така, особено психиатрите. Ако се съдеше по протокола, доктор Маслеников не се бе усъмнил, че Ерьомина наистина е сериозно болна и се нуждае от спешно хоспитализиране.
— Какви ги приказвате! — размаха ръце психиатърът, когато Настя го попита за това. — Това би било изключително груба грешка. Трябва да знаете, че в такива случаи ние се виждаме в чудо, непрекъснато добавяме „може би“, „в някои случаи“, „твърде е вероятно“, „случва се понякога“ и така нататък, измисляме какво ли не, само и само да не кажем нещо определено. За да поставим диагноза, трябва поне месец да наблюдаваме болния, най-добре в стационар, но и тогава се случва да не можем да твърдим нещо със сигурност, а пък задочно — дума да не става! Нито един почтен лекар не би си го позволил.
— Това вашият подпис ли е?
Настя подаде на Маслеников протокола, съставен от Ларцев.
— Моят е. Да не би нещо да не е наред?
— Прочетохте ли протокола, преди да го подпишете?
— Право да ви кажа, не го прочетох. Нямах основания да не се доверя на колегата ви. Защо, какво е станало?
— Прочетете го, ако обичате, и ми кажете всичко ли ви задоволява.
Маслеников се задълбочи в протокола, написан със ситния и нечетлив почерк на Володя Ларцев. Когато стигна до средата на втората страница, раздразнено хвърли листовете на бюрото.
— Откъде се е взело това? — попита ядосано. — Изобщо не съм казвал такива неща. Погледнете, тук пише: „Вашата позната се нуждае от неотложно хоспитализиране, защото се намира на ръба на остро психично заболяване.“ Това съм бил казал на Карташов. Всъщност казах на Борис, че неговата позната непременно трябва да бъде прегледана от лекар. Че не е изключено да се окаже, че е болна, и лекарят трябва да реши дали се нуждае от лечение. Но той трябва да бъде готов, в случай че лекарят установи начало на остро психично заболяване, да й бъде предложено неотложно хоспитализиране. Виждате ли разликата? Вашият колега е премахнал от показанията ми моите съмнения и изобщо е обърнал всичко с главата надолу. Ами това? „Състояние като нейното се нарича синдром Кандински-Клерамбо.“ Откъде мога да знам със сигурност какво е състоянието й?! И очите не съм й виждал! Спомням си, че казах: „Симптоми, за каквито вие ми разказвате, може да бъдат характерни за синдрома.“ Не, аз определено не разбирам как е възможно така да бъдат изопачени думите ми!