Времето течеше, пепелникът се пълнеше с угарки, листовете се изпълваха с фрази, отделни думи, квадратчета, кръгчета и стрелки…
Когато на вратата се почука, Настя реши да не отваря. Ако е потрябвала на началника, той щеше да се обади по вътрешния телефон. А с колеги гледаше да не разговаря. Искаше й се да избегне ситуацията, при която би трябвало да гледа човека в очите и мило да се усмихва, а същевременно да си мисли: „Не си ли ти човекът, за когото говореше Житената питка?“
Но човекът зад вратата не си отиваше, продължаваше настойчиво да тропа. Настя отиде до нея и завъртя ключа. На прага стоеше Володя Ларцев.
— Извинявай, Аска, трябва спешно да се обадя по телефона, а в нашата стая Коротков говори вече цял час.
Очите на Ларцев бяха хлътнали в орбитите си, през последната година той определено беше отслабнал, лицето му беше посивяло. Докато набираше номера, Настя забеляза, че ръцете му треперят.
— Надя? Къде беше? Днес имаш пет часа, трябваше да се прибереш точно в един и половина… А, така ли, е, добре тогава… Обядва ли? Защо? Тъкмо влизаш? Какви оценки? Браво… Умното ми момиче… Защо двойка по география? Отишла си без контурни карти? Добре, моето момиче, ще го преживеем, ще се постарая да купя, обещавам. При коя приятелка? Каква Юля? От вашия клас ли? От съседния блок? Как се запозна с нея? На двора ли? Кога? Надюша, а защо тя да не дойде у нас, а? Поиграйте си у нас… А, на компютъра ли… Тогава да, разбира се. Юля има ли телефон? Не го знаеш? А как е фамилното й име? И това не знаеш… Добре, поне адреса, номера на апартамента… И това ли не знаеш? Добре, хайде да се разберем така… Сега обядвай, а аз ще ти се обадя след половин час, тогава ще решим за Юля. И не забравяй: на прозореца съм оставил тенджерата с компота. Дочуване засега! — Ларцев затвори и виновно погледна Настя. — Може ли да се обадя пак?
— Обади се. Ти си истински цербер, Володка. Защо момичето да не отиде при приятелката си да поиграят на компютъра?
— Защото трябва да знам със сигурност къде и за какво излиза и как ще се прибира после. В пет часа е вече тъмно. Ало! Екатерина Алексеевна? Добър ден, бащата на Надя Ларцева е. Извинете ме за безпокойството, да знаете случайно във вашия блок семейство с момиченце Юля, на около единайсет години? Образцови ли? А какви хора са? Дали не знаете телефонния им номер и номера на апартамента? Благодаря ви, много ви благодаря, Екатерина Алексеевна. И още един въпрос: има ли там през деня някой възрастен? Бабата, така ли? А как се казва? Още веднъж страшно много ви благодаря. Вие сте моят ангел пазител, какво щях да правя без вас! Всичко хубаво!
— Ей, страшен си! — възхити се Настя. — Да можеше детективските ти способности да служат на обществото…
И веднага се усети. Изобщо не беше възнамерявала да обсъжда с Ларцев качеството на работата му, особено за последния месец. Беше дала дума на Олшански да не се кара с Володя. Освен това такава една кавга непременно би ги довела до обсъждане на подробностите около разследването на убийството на Ерьомина, а Гордеев беше й забранил да го прави. Но Ларцев сякаш дори не забеляза нетактичната й реплика.
— Един ден, когато имаш дъщеря на единайсет години, ще ме разбереш. Всеки божи ден й втълпявам азбучни истини за непознатите чичковци и лелки и въпреки това, прибере ли се с десет минути по-късно от училище — започвам да умирам от страх. Постоянно й повтарям: не претичвай през улицата, ако идва кола, пресичай само където има светофар, първо погледни наляво, после надясно, заобикаляй автобусите отзад, трамваите — отпред. И пак цял ден треперя, представям си я под колелата… Ох, Аска — гласът му потрепера, очите предателски заблестяха, — да не ти дава господ такива мъки, всеки ден. Стигат ми жена ми и детето, още веднъж няма да понеса такава мъка… Може ли да се обадя?
— Е де, защо трябва да питаш? Може, разбира се…
След като се запозна по телефона с бабата на Юля, която имала компютър, и поиска тя да му се закълне, че Надюша Ларцева или ще бъде изпратена да си върви, преди да стане тъмно, или някой от възрастните ще я придружи до апартамента им, Володя се обади на дъщеря си и й даде бащинското си разрешение да отиде на гости на приятелката си. Настя го гледаше и си мислеше, че човек трябва да бъде абсолютно безсърдечен, за да го упрекне за лошата му работа. Не, на Олшански сърце няма да му даде да поговори с Ларцев. И на нея също.