Когато видя отдалече познатия рижав перчем, Настя се учуди. Май за пръв път от толкова години Льоша Чистяков бе дошъл на срещата навреме. Бяха се разбрали да се срещнат до метрото, за да отидат заедно на гости у втория баща на Настя. Леонид Петрович щеше да изпълни обещанието си да запознае Настя с жената, която смекчаваше сламеното му вдовство.
Самата Настя нито веднъж в живота си не бе закъснявала. Беше мързелива и туткава, не обичаше да ходи бързо, а пък да се затича подир автобус и през ум не можеше да й мине. Здравето й не беше твърде стабилно и понякога в задухът и блъсканицата й ставаше толкова зле, че тя се принуждаваше да слиза от автобуса или от вагона на метрото преди своята спирка и да седи на някоя скамейка, притискайки до лицето си ампулата с амоняк, която винаги си носеше в чантата. Като имаше предвид слабостите си, Настя планираше своите маршрути с голям резерв от време и обикновено пристигаше преди уговорения час. Това обаче не можеше да се каже за приятеля й Льоша Чистяков. Талантлив математик, станал на трийсет години доктор на науките, той беше по професорски разсеян и толкова много забравяше, че понякога докарваше Настя до истерия, бъркайки вторник с втора дата или Бибирьово с Бирюльово.
— Направо ме уби — каза Настя и го целуна по бузата. — Защо не закъсня, както му е редът?
— Нещастен случай. Няма да се повтори.
Чистяков шеговито я подръпна за ухото, хвана я под ръка и бързо я поведе към ескалатора.
— Тъжна ми се виждаш нещо, жено. Да не се е случило нещо? — попита той, докато вървяха през тъмните улички от метрото към блока, където живееха родителите на Настя.
— Напрягам се — кратко отвърна Настя.
— Защо? Заради тази жена ли?
— Аха.
— Нали ти си поискала да ви запознае?
— Така е, но все пак… Нервна съм, дори не знам защо. Ами ако ми хареса?
— И какво лошо има в това?
— Ами мама? Тогава ще трябва някак си да изравнявам отношението си между нея и тази дама.
— Е, прекаляваш, Аска. Ами ако не ти хареса — тогава ще трябва да преразглеждаш отношението си към Льоня, така ли?
— Именно. И изобщо ситуацията е някак… двусмислена. Май не биваше да правя това, а?
— Щом го правиш, значи е трябвало. Ти си ми умно момиче, не правиш нищо, което не е бивало да правиш. Престани да се тръшкаш.
— Не ме утешавай, Льошик. Всичко ми трепери отвътре. Хайде да поспрем, искам да изпуша една цигара.
— Слушай, ти ще пораснеш ли някога или не? Държиш се като дете: лоша — добра, харесва ми — не ми харесва.
Спряха пред входа на блока. Настя седна на скамейката и извади от чантата си цигарите. Дръпна дълбоко дима, хвана ръката на Льоша и я притисна до бузата си.
— Льошик, голяма съм глупачка, нали? Хайде, вразуми ме, кажи ми нещо умно, за да се успокоя. Толкова ме е срам… сякаш предавам мама.
Льоша седна до нея и нежно я прегърна през раменете.
— Наистина си още дете, Аска. На трийсет и три години си вече, а още не си представяш ясно що е семейство и съпружески живот.
— А ти представяш ли си? Хайде де, големият специалист по брачно-семейни работи. Та ти си стар, плесенясал ерген.
— Аз съм друго нещо. И досега живея с родителите си и наблюдавам отношенията им всеки ден. А ти вече отдавна живееш сама и си забравила какво е ежедневно, в продължение на дълги години, да споделяш с някого едно жилище и едни и същи битови проблеми. И само между другото — леглото. Така че престани да се тормозиш предварително. Допушвай си бързо цигарата и да вървим.
— Льошик, знаеш ли какво си помислих сега?
— Че ако тогава не беше направила аборт, детето ни щеше да е вече на тринайсет години.
— Как се сети?
— Ами защото и аз си помислих същото. И после, Асенка, ние с тебе се познаваме почти от двайсет години. Научил съм се да чета мислите ти.
— Така ли? Ами продължавай да ги четеш тогава.
— Ти си помисли, че ако беше оставила детето и се беше омъжила за мен, сега нямаше да те мъчи въпросът дали е етично да се запознаваш и да седиш на една маса с любовницата на втория си баща, при което той все пак си остава съпруг на майка ти. Просто нямаше да ти е до това. А може би и отношението ти към проблема щеше да бъде друго. Прав ли съм?
— Льоша, искаш ли да ти кажа истината?
— Казвай си истината и да вървим, че замръзнах да те чакам тука, докато престанеш да се тормозиш.
Той стана от скамейката и дръпна Настя за ръката. Тя бавно се надигна.