Выбрать главу

— Мамо, детството ми отдавна свърши. Работя от сутрин до вечер и не съм сигурна дали ще намеря време да се заема с италианския. Не ми се сърди, мамо.

— Аз не се сърдя. — Настя беше сигурна, че майка й се усмихва, докато произнася тези думи. — Гордея се с тебе, Настенка. И да не си посмяла да плачеш! Мислиш ли, че не чувам как подсмърчаш? Върви да спиш и не разорявай оскъдния си бюджет с глупави тревоги. Запомни: всяка вечер в седем часа пред храма „Свети Петър“. Целуни баща си и Льоша.

Настя бавно постави слушалката на вилката и чак тогава забеляза Льоша, който стоеше неподвижно на прага на кухнята.

— Е? Успокои ли се сега? — присмехулно я попита той. — Убеди ли се, че майка ти още те обича?

— Събудила съм те май? — виновно промърмори тя. — Извинявай.

— Господи, какво дете си още всъщност! — въздъхна Чистяков.

Поседяха в топлата кухня още половин час, докато Настя се успокои съвсем.

Глава 5.

Докато седеше на сутрешното съвещание при Гордеев, Настя крадешком разглеждаше колегите си и отново и отново се връщаше към мисълта: кой от тях? Едни познаваше по-добре, други — по-зле, но у никого не подозираше измамник и предател.

Миша Доценко. Най-младият от детективите на Гордеев, висок, черноок. Понякога е умопомрачително наивен и трогателен, а понякога смайва с трезвия си ум и професионалните си похвати. Винаги елегантно облечен, като изваден от кутия, лъснат, изгладен. Сигурно заплатата му отива само за дрехи. Но нима да се обличаш елегантно е порок? С какво може да бъде съблазнен Миша? С пари? Да, възможно е. Или с жена. Макар че той е ерген и няма с какво да го шантажират, освен да шантажират нея, ако е омъжена.

Юра Коротков. Живее със съпругата си, сина си и парализираната си след инсулт тъща в мъничка гарсониера. Дълги години чака на опашка за жилище и така и не дочака. Сега държавното строителство е свито до минимум, а милиционерската заплата никога няма да му стигне, за да си купи жилище. С Настя са големи приятели, тя винаги е в течение на любовните му забежки, на неговите малки победи и малки трагедии. Коротков й се оплаква, а тя го утешава и му дава мъдри съвети, които се свеждат предимно до това: не дай си боже да пострада семейството. През последната година и половина Юра има стабилна връзка с една жена, която беше свидетелка по дело за убийство. Влюбчив, бързо пламващ и мигновено изстиващ, той счупи собствения си рекорд по постоянство с тази връзка. Любимата му има двама сина и Юра твърдо е решил да чака децата й да пораснат и тогава да се ожени за нея. Трябват ли му пари? Трябват му, и то много. Значи ли това, че може да се реши на предателство?

Коля Селуянов, един от най-опитните служители в техния отдел, шегаджия, лудетина, обича да погажда номера, понякога грубички. Но моментално може да промени поведението си, да стане сериозен, да се втурне на помощ, каквото и да му струва това. Коля е разведен, жена му не издържала лошия му характер, съчетан с ненормираното му работно време, взела си децата и заминала с новия си съпруг за Воронеж. Настя знаеше, че понякога, нахално мамейки началството, преструвайки се, че работи, Коля взема самолета за Воронеж, за да прекара с децата си няколко часа и същата вечер да се върне обратно. След всяко такова пътуване се напива като талпа и два-три дена ходи мрачен и потиснат. Той ли е? Ами ако тези негови самоотлъчки са свързани с изпълняване на нечии поръчения, а не с желанието му да види децата си?

Игор Лесников, всепризнат красавец, по когото вехнат всички млади жени на „Петровка“ 38. За разлика от веселия и открит към всеки Селуянов, Игор рядко се усмихва, затворен е и винаги е много сериозен, дори темерут. Настя не знаеше абсолютно нищо за семейния му живот, освен че е женен втори път и наскоро е станал баща. Не е ли той човекът Х? Слабото му място е честолюбието, изкачването по служебната стълбичка.

Началникът прекъсна тъжните й размисли:

— Каменская, на тебе говоря. Събуди се.

— Слушам ви, Виктор Алексеевич — трепна Настя.

— Включи в твоето дело стажанта Мешчеринов, ще му бъдеш наставник. От днес той е под твое разпореждане.

От противоположния ъгъл на стаята на Настя се усмихваше широкоплещестият светлокос студент от Московската школа.

След съвещанието Настя заведе Мешчеринов в кабинета си.

— Заемете свободното бюро, Олег, това ще бъде работното ви място през този месец. Можете да ме наричате просто Настя.

— А как ще ме обучавате? Като в училище ли?