Настя неопределено сви рамене.
— Нямам добра представа как ви обучават във вашата школа. Не е изключено методите ми да не ви харесат. Тогава ще помолите да ви поеме някой друг. Като начало да проверим умеете ли да мислите по двоичната система.
— В какъв смисъл? — намръщи се стажантът.
— Аз си намислям една дума. Например името на световноизвестен киноартист и режисьор. Вашата задача е да отгатнете кой е той. Имате право да задавате всякакви въпроси, но с едно ограничение: въпросите трябва да бъдат формулирани във вид на алтернатива, обхващаща всички възможни варианти, та аз да не мога да ви отговоря „нито едното, нито другото“. Например можете да започнете с въпроса: „Мъж ли е или жена?“ Трети вариант не може да има. Ясна ли ви е идеята?
— Май че да — неуверено кимна Олег.
— Започвайте тогава.
— Мъж ли е или жена?
— Мъж.
— Името му с гласна ли започва или със съгласна?
— Добре — похвали го Настя. — Със съгласна.
Но похвалата се оказа преждевременна. Над третия въпрос Мешчеринов мисли много дълго. Настя не го припираше, подреждаше на бюрото си многобройните бележки и записки.
— Не знам какво да питам — каза той накрая.
— Мислете — отвърна Настя, без да вдигне глава.
— Но аз не разбирам за какво е нужно това. Глупости някакви. Мислех си, че ще ми говорите за оперативни комбинации или ще ми възложите нещо да върша.
— Ще ви възложа. Може би. Но първо трябва да се убедя, че умеете да разсъждавате. Не е задължително да го правите бързо, аз самата мисля бавно. Ето ви първия урок: когато сте на работа, не можете да си избирате задачи, които ви харесват, и да отказвате да решавате онези, които не са ви по вкуса. Трябва да сте готов да решавате всяка логическа задача, която би възникнала в процеса на разкриването на един случай. Никой друг няма да го стори вместо вас. А ако си мислите, че работата на детектива е само засади и задържания, ще трябва да ви разочаровам. Всичко това идва после, към края на работата. А когато имате пред себе си труп на човек, убит неизвестно от кого и неизвестно защо, не ви остава нищо друго, освен напрегнато да мислите кой може да го е убил и защо и как да изясните и проверите това. Така че, моля, измисляйте въпроси, докато не решите задачата, тренирайте мисленето, а същевременно и търпението и упорството си.
Стажантът, намръщен, се извърна към прозореца. В кабинета надникна Миша Доценко с чаша, вдигаща пара, в ръката.
— Анастасия Павловна, може ли да поседя тихичко при вас? При Лесников дойде един човек, с когото трябва да си поговорят насаме, а аз тъкмо си направих чая.
— Влизайте, Мишенка.
Миша беше единственият детектив в отдела, на когото Настя говореше на „вие“. Това не беше признак на по-специално уважение към старши лейтенант Доценко. Просто самият Михаил боготвореше Настя, намираше я невероятно умна и се обръщаше към нея само на име и бащино. Коля Селуянов дори се шегуваше, че младият, симпатичен старши лейтенант тайно е влюбен в строгата, хладнокръвна Каменская. Разбира се, не беше така, но въпреки това в отговор на неговото „Анастасия Павловна“ на нея не й оставаше нищо друго, освен да говори на Миша на „вие“, за да спазва равновесието и да не изпада в менторски тон.
Тя с бързо движение махна от бюрото листовете със записките, имайки предвид наставленията на Гордеев и неговото категорично указание да не обсъжда с никого от служителите в отдела работата по разкриването на убийството на Ерьомина. Заприказва кротко с колегата си за разни дреболии, заоплаква му се, че старите й ботуши пропускат вода, а новите, при толкова вода и кал под краката, бързо ще овехтеят, взе да се ядосва, че минали времената, когато по магазините се продавали разноцветни гумени ботушки, които сега щели да й дойдат много добре, изобщо „задръстваше ефира“, за да не даде на Доценко възможност да заговори за работата.
След известно време Миша си тръгна, а стажантът още мълчеше, не можеше и не можеше да измисли третия въпрос. Най-сетне се обърна и каза:
— Този артист в Западното полукълбо ли е роден или в Източното?
„Слава богу, размърда се — с облекчение си помисли Настя, която вече беше започнала да се съмнява в правилността на избора си, — сега работата ще тръгне по-бързо.“
Работата наистина тръгна по-леко и след час и половина мъчителни усилия Олег Мешчеринов се добра до Чарлз Спенсър Чаплин.
— Минаваме към второ ниво сложност. Вземете лист хартия и химикалка и записвайте.