— Постоянно.
— Ще трябва да прескочим до гарата, да поразпитаме търговците наоколо за този Колобов — замислено каза Настя. — Нещо е станал нервен, когато са го попитали дали не е виждал Вика на гарата. Един човек отива на Савьоловската, друг — при Олга Колобова. Бързичко.
— Ама как може такова нещо! — жално се вайкаше Колобова, хубавичка пухкава блондинка с огромни сиви очища, пищен бюст и изящни крака. В опитите си да създаде илюзия за тънка талия и стройни бедра тя носеше прекалено тесни джинси и твърде широк пуловер. Дори докато разговаряше с представителите на милицията, тя не си направи труда да извади от устата си дъвката, поради което говорът й, и без това бавен, с проточени гласни, изглеждаше едновременно и детски, и превзет. — За кой път вече ме разпитвате!
— Не ви разпитвам. Просто ще си поговорим. Кажете, Олга, защо сте напуснали работа и си стоите вкъщи?
— Вася настояваше. Трябва му слугиня, а не съпруга. А и на мен ми е по-добре да си стоя вкъщи, отколкото да боядисвам стени.
— И не ви ли е скучно?
— Не, защо да ми е скучно? Напротив, добре съм си. По-рано никога не съм имала свой дом: отначало дома, после общежитието, а виж — сега по цял ден чистя, лъскам пода, бърша праха, търкам плочките в банята. И готвя с удоволствие.
— А защо трябва толкова да се стараете, щом мъжът ви работи през ден, а и в свободните дни не си стои вкъщи?
— За себе си се старая. Направо съм луда по домакинстването. Вие не можете да ме разберете.
— Ами за кого готвите? Пак за себе си ли?
— За себе си. До гуша ми е дошло от пансионските помии. И после, Василий обича да води гости, хем винаги без предупреждение, като че нарочно го прави. Няма ли какво да сложа на масата — скандал. Тъй че постоянно съм в бойна готовност.
— Случва ли се той да доведе гости, а вие да не сте си вкъщи?
— Често се случва. Аз да не съм закована за тази къща, а пък той не ми казва предварително кога ще си дойде и с кого.
— И какво става тогава? Пак скандал?
— Не. — Топчицата дъвка, мернала се между ситните й неравни зъби, се премести от едната страна на другата. — Него го интересува само да е чисто и хладилникът да е пълен, и сам може да стопли яденето. Когато вкъщи има гости, изобщо не му трябвам. Аз съм нещо като мебел.
— И не ви ли е обидно?
— Що пък да ми е обидно? Не съм се омъжила по любов. На Васка му трябва домакиня, а на мен — жилище, ама да си е мое, с моя си кухня, с моя си баня. Докато живеех в общежитието на строителното обединение, нямах никакви надежди за собствено жилище.
— Съпругът ви да е пътувал някъде в края на октомври?
— Не, със сигурност не е. Нито един път не е отсъствал от работа.
— Откъде знаете?
— Ходя на гарата, проверявам.
— Какво?!
Беше просто поразително — колко откровена беше тази превзета пухкава бяла мацка. Трудно можеше да се разбере дали това беше неприкрит цинизъм, който демонстративно не желаеше да се кипри в одеждите на благоприличието, или искреност на стигнала до отчаяние жена, която вече не може да лъже нито себе си, нито другите.
— Само не му казвайте, а? Веднага ще ме напердаши, ако научи. Разбирате ли, не ме е регистрирал в това жилище, така че ако реши да се развежда, пак ще се намеря в общежитието. Лани се беше залюбил с една, то беше неземна някаква любов, тогава много се уплаших, че ще ме зареже и ще се ожени за онази мадама. Тогава само ме будалкаше, че пътува по други градове за стока, а пък киснеше при нея, а може и да са пътували заедно де. Та оттогава най-редовно го проверявам — дали е на работа, или пак се шляе с някоя женска. То се знае, изневерява ми, ама нищо, стига да не става сериозно, да не ме изгони. И така си живея сега — той излиза в осем сутринта за работа, след два часа — и аз подире му, погледна отдалече — седи си в павилиона, тогава се прибирам вкъщи. Привечер пак прескачам дотам. Със сигурност ви казвам — през последните два месеца нито веднъж не е отсъствал от работа. Дори когато го претрепаха от бой, само един ден лежа — в свободния си ден, а на другия с насинената муцуна пак се потътри на работа. То си е естествено, нали не е собственик на павилиона, плащат му на процент от продаденото. Ако не работи един ден, ще получи по-малко.
— Ами с онази жена? Нали казвате, че тогава не работел по цели дни?
— Е, тя имаше много пари, види се, подхвърляла му е по нещо. Но инак Васка е алчен, копейката на две цепи, та затова се бях притеснила, че не ходи на работа. Веднага разбрах, че оная не е обикновена уличница, дето ги сменя всеки ден, а нещо друго. Щото на уличниците той и пакет цигари не подарява.