— Още един въпрос. Как е станало така, че след като сте напуснали строителното обединение, все още сте регистрирана в общежитието им? Трябваше веднага да ви отнемат мястото, нали така?
— А, не, аз съм там по друга линия, нали съм от детски дом. Не могат да ми го отнемат без мое съгласие, дори да не работя вече в предприятието.
— Добре, да се върнем на мъжа ви. Между другото не ви ли е казвал защо са го били?
— Ха, ще ми разкаже той… И да разкаже, ще ме изменти нещо. Затова за нищо не го питам, не си навирам носа в неговите работи.
— Кажете ми, никога ли не ви е казвал, че е виждал Вика на Савьоловската гара?
— Не, не ми е казвал.
— Да ви е питал къде работи тя?
— Веднъж му казах, без да ме е питал, че е секретарка в една фирма. Не се заинтересува много. И изобщо тя не му беше симпатична.
— Защо?
— Смяташе, че Вика може да ми повлияе зле.
— В какъв смисъл?
— Ами с пиянството си и изобщо… Май много се дразнеше, че Вика печели повече от него. Мен може да ме подритва както си ще, защото нямам нито грош и съм напълно зависима от него. Та се страхуваше да не тръгна по пътя на Вика, да печеля пари и да си купя жилище или поне да си наема. Къде ще намери после глупачка като мене? Нито една нормална женска няма да търпи такъв живот, можете да ми вярвате.
— А вие опитвали ли сте се да заживеете като Вика? Или мъжът ви напразно се е страхувал?
— Напразно, разбира се. Глупав е и мери всички със свой кантар. Но аз си имам глава на раменете. Не бих могла да стана като Вика — нямам нейната сладка муцунка. А за обикновена проституция вече съм старичка. И изобщо тая работа не е за мене. На мене ми дай къща да въртя, деца да гледам, нищо повече не ми трябва. Тоя гад Васка обаче не иска деца.
— Защо?
— За какво са му? Излишни главоболия. И после, ако имам дете, няма да му е толкова лесно да ме изрита в общежитието, той знае законите, затова го е страх, че няма да има повече власт над мен.
… Какво удържа хората един до друг? Какво ги кара да бъдат заедно?…
Гаров павилион, на витрината — стандартните спиртни напитки, цигари, дъвки и презервативи. Продавачът — двайсетинагодишно момче, чернооко, с гърбав нос, наглед напълно дружелюбно.
— Познавате ли Василий Колобов?
— Вася ли? Познавам го. Защо питате?
— Знаете ли, че горе-долу преди месец, в началото на ноември, някой много лошо го е бил?
— Не се е оплакал, но то си пролича. Лицето му цялото беше насинено.
— Да знаете защо са го били?
— Не ми е казал, и аз не съм го питал. При нас това не е прието. Техни си работи.
— Чии „техни“?
— Хайде сега, да не би пък да не знаете! Павилионът на Васка е на онзи тротоар, а моят — на този. Онази страна се контролира от Бутирската група, а моята — от Маринската, тоест от Марина рошча. Знам ли им работите на онези? Ние не се месим.
— Значи смятате, че са го наказали за нещо?
— Че какво друго да е?
— Погледнете тази снимка. Виждали ли сте някога това момиче?
— Не си спомням. Леле, каква хубавица, как се раждат такива на света бе!
— Благодаря, извинете за безпокойството…
Следващият павилион.
— Васка ли? Познавам го, разбира се. Тука всички се познаваме. Дето го биха, нали? Спомням си, да, в началото на ноември беше. Не, не знам, Васка не ми е казвал. Не съм виждал това момиче.
Още един павилион, и още един, и още един… И така чак до вечерта. Никой не знае защо са били Василий Колобов и кой го е направил. Онези от бутирската страна твърдят, че Васка с нищо не се е провинил и никой за нищо не го е наказвал. Впрочем дори и да лъжат и Колобов наистина да е бил наказан за някакви провинения от търговско естество, това едва ли е било свързано с убийството на Вика. И момичето на снимката никой не е виждал. Още един пропилян ден.
„Ах, колко полезен можеше да ми бъде Ларцев сега!“ — вайкаше се наум Настя. Той със сигурност щеше да накара Колобов да „пропее“ и да измъкне от него истината за онзи побой, за който той на никого нищо не бе казал. Опитен психолог, Володя би съумял да разприказва дори сфинкс, тъй че не само служителите от отдела, но и много следователи, с които му се случваше да работи, най-безсрамно използваха тези негови способности. Да се изясни докрай историята с побоя и да се сложи точка на това! Кой знае защо, Настя беше сигурна, че побоят над съпруга на Олга Колобова няма нищо общо с убийството, но беше свикнала да проверява и разнищва всичко докрай.