Старецът притвори очи. По набръчканата буза се търкулна сълза и се изгуби в гънките на кожата.
— Татко, спомняш ли си седемдесета година?
— Седемдесета ли? Когато ти се…
— Да, да — нетърпеливо го прекъсна мъжът. — Спомняш ли си?
— Спомням си. Такова нещо забравя ли се? Защо? Някой да не рови?
— Не, не, не се тревожи. Тази работа е погребана. Но все пак. Как мислиш, кой друг може да си спомня?
— Твоето приятелче, дето заедно…
— Това е ясно — отново го прекъсна синът. — Друг някой има ли?
— Нямам понятие. Батиров умря отдавна. Смеляков? Той може и да си спомня, но не знае как точно стоят работите. Освен мене, мисля, никой не знае. А ти защо питаш?
— Абе така, за всеки случай. Нали знаеш, ако моята партия набере достатъчен брой гласове и вляза в Думата, ще се намерят доброжелатели, дето обичат да ровят из мръсното бельо.
— Врагове ли имаш, сине?
— Че кой няма в наше време?
— Страхувам се за тебе, сине. Не се навирай в това пъкло, ще те изядат с парцалите.
— Не бой се, татко, ще се оправя. Е, аз да тръгвам.
— Не ме изоставяй, сине, идвай по-честичко, а? Освен тебе, никой друг не ми остана на този свят. Майка ти умря, жена ми и тя…
— Не драматизирай нещата, татко. Освен мен, имаш и дъщеря, и друг син. Сам си си виновен, възпита ги като нехранимайковци, даде им най-хубавото — и ето че те зарязаха на старини.
— Недей така, сине, защо говориш. — Гласът на стареца едва се чуваше. — И за тебе направих доста, спомни си само.
— Помня аз, помня — студено отвърна синът. — Затова идвам да те виждам. Добре, татко, дръж се, най-много след месец ще те взема оттук.
— Сбогом, сине.
Глава 6.
Може ли да се състави уравнение, в което да се поберат, без да си противоречат, тайните желания на Борис Карташов и Олга Колобова да се отърват от Вика Ерьомина, изтритият запис на загадъчното телефонно обаждане на касетата на телефонния секретар и инцидентът с Василий Колобов, за който той отначало на никого не бе разказал, а после направо започна да го отрича? Настя Каменская, Андрей Чернишов, Евгений Морозов, стажантът Олег Мешчеринов и работещият слепешката Михаил Доценко направиха всичко възможно, разпитаха маса хора, но така и не получиха доказателство, че художникът Карташов и неговата любовница Колобова имат нещо общо с изчезването на Вика. Наистина не получиха и доказателства за тяхната невинност. Да проверяваш нечие алиби няколко седмици след събитието е несигурна работа, още повече че става дума за цяла седмица. Къде ли си прекарала тази седмица, Вика Ерьомина, преди да са те удушили? И защо по тялото ти бяха открити следи от удари с дебело въже? Изтезавали ли са те, измъчвали ли са те? Ти май наистина си била болна и си попаднала в лапите на някой негодник, който се е възползвал от състоянието ти, а накрая те е убил. Не е ясно само какво е било това обаждане по телефона…
… Настя бавно размишляваше, седнала в полупразния салон за пушачи в самолета от Москва за Рим. Когато се регистрираха, тя единствена от цялата делегация поиска да й дадат място в четвъртия, „пушаческия“ салон и сега се радваше, че бе постъпила правилно: тук имаше малко пътници, а и се бе отървала от общуването с колегите, така че можеше да използва трите и половина часа полет, за да помисли.
И тъй, Василий Колобов. При повторния разговор отрече категорично да са го били, бил паднал от стълбата пиян. Жена му обаче не по-малко категорично твърдеше, че мъжът й бил пребит, като мотивираше своята увереност с факта, че когато се прибрал онзи ден, той се проснал на леглото, притиснал ръце до корема си, превил се о две и промърморил: „Гадове. Мръсници.“ С упорития Колобов се мъчиха всички поред, включително стажантът и Настя, но това не даде резултат. Паднах и толкоз. Само си загубиха времето. Но при това забелязаха, че Василий, колкото по-упорито отричаше, толкова по-болезнено реагираше на всяко споменаване за приятелката на жена му Вика. В края на краищата решиха да проверят дали този женкар, продавачът на вносни цигари, не е имал с Вика някаква любовчица, за която никой не е знаел. Може пък всичко в това дело да е много по-просто и мотив за убийството да е била ревността? Като версия всичко пасваше. И тогава телефонното обаждане може да е било съобщение от Вика, че заминава за някъде с Василий. Според онова, което бяха научили за характера на Вика, тя не би се притеснила да каже подобно нещо на Борис. След убийството, извършено, твърде вероятно, от Колобов, Борис и Олга вземат решение да не издават убиеца. Знае ли се по какви причини. При това със смъртта на Вика са се решавали от само себе си техните лични проблеми, слабохарактерният Борис не е бил принуден повече да мисли как да се раздели с Ерьомина, а Льоля е получила реален шанс за нормален семеен живот с художника. Още повече че и двамата много са искали да имат деца. В това уравнение изтритият запис на касетата си идваше на мястото, но какво общо имаше тук побоят над Колобов? А може да няма нищо общо? Ами да, то може да няма никакво отношение към убийството и защо трябва да се мъчим изкуствено да смесваме нещата?