— Сега говорите като италианка, която твърде дълго е живяла във Франция.
Двамата дружно се разсмяха.
— Придобила съм друг акцент, а?
— С акцента всичко е наред, но започнахте да съставяте фразите като французойка.
Настаниха ги в малък, тих католически хотел, който се издигаше на един хълм близо до руското посолство. Настя се зарадва, като научи, че от хотела до храма „Свети Петър“ може да се стигне пеша за двайсет минути.
Якимов не беше я излъгал. В шест вечерта работният ден на италианците приключваше и след това руската делегация можеше да разполага с времето си. Тук не се забелязваше нищо подобно на руското гостоприемство: за шест дена — една екскурзия из града и един обяд с представители на министерството. Запознаваха се с работата на службите и поделенията на полицията, задаваха въпроси, гледаха учебни филми. И дума не можеше да става за някакви мероприятия след работно време.
Това много допадаше на Настя. След като се нахранеше в хотела в седем часа, тя се преобличаше, сменяше полата с дънки, а обувките — с любимите си маратонки, намяташе коженото яке, в чийто джоб носеше пътеводителя, и тръгваше да се разхожда. В сряда, когато имаха свободен ден, Настя изхвърча от хотела веднага след закуската, която тук поднасяха в седем и половина. Не беше казала за плановете си на никого, освен на Якимов, и се постара да се измъкне незабелязано от другите, докато никой не я бе помолил да му помогне при покупките, защото никой, освен нея и ръководителя, не знаеше английски, камо ли италиански. Планът й успя напълно и Настя цял ден се скита из града — разглеждаше сградите и скулптурите, лавираше сред безкрайния поток от коли и не преставаше да се учудва колко внимателно и с какво уважение се отнасят шофьорите към пешеходците. Декемврийското слънце все още беше много топло, но въпреки седемнайсетте градуса над нулата, много жени ходеха из улиците с разкопчани палта от северна лисица или норка.
Навсякъде я преследваше ароматът на истинско кафе, той се лееше от безбройните малки кафенета и барчета. През първите два часа тя все още намираше в себе си сили да се съпротивлява, но после, като прецени трезво, че и без това трябва да дава почивка на краката си, а и с парите, които има, не може да купи кой знае какво, тъй че няма смисъл да ги пести, престана да си отказва удоволствието и с наслада присядаше до някоя маса на тротоара. Привечер, въпреки пътеводителя, кой знае как — се изгуби, дълго вървя покрай някаква висока каменна стена и чак когато отново се озова на познатото място, се сети, че просто се е разходила около Ватикана.
В четвъртък, шестнайсети декември, още щом мина под колонадата, обграждаща храма „Свети Петър“, Настя видя на площада майка си. Надежда Ростиславовна — красива, стройна и умопомрачително елегантна, оживено разговаряше с висок белокос мъж и току се оглеждаше наоколо.
Майката и дъщерята се прегърнаха и се разцелуваха.
— Запознайте се. — Професор Каменская веднага премина на английски: — Дъщеря ми Анастасия. Моят колега професор Кюн.
— Дирк — представи се Кюн и стисна ръката на Настя.
„Ах, каква си ми била, мамичко! — мислено се възхити Настя. — Довела си любимия, без да се притесняваш. Впрочем от кого ли да се притеснява? Да не би от мен? Смешни работи. Интересно, кой е обект на сгледата — аз или той? Каква красавица е обаче! Но защо аз съм се родила такава невзрачна грозотия?“
Дирк имаше бяла коса, хлапашка физиономия и весели жълто-зелени очи. Говореше малко руски, Настя, макар и с големи усилия, можеше да се разбере с него на шведски, тъй че разговорът между тримата представляваше твърде забавна лингвистична бъркотия.
Първата вечер седяха до късно в някакъв ресторант, където ги заведе симпатичният професор, който познаваше всяко кътче на Рим. Настя не можеше да си спомни кога за последен път се бе смяла толкова много. Чувстваше се леко с майка си и нейния приятел, опасенията й не се оправдаха и тя не изпитваше ни най-малко напрежение. След като бе преодоляла бариерата на неудобството при срещата с втория си баща и неговата любовница, Настя понесе аналогичната ситуация с майка си без каквито и да било емоционални затруднения. Майка й е щастлива, Дирк я гледа с весело обожание — и какво лошо има в това, щом всички се чувстват добре?