— Утре ще идем на опера, взела съм билети — каза на сбогуване Надежда Ростиславовна, — а в събота сме в Сикстинската капела. Да не се успиш, тя е отворена само до два следобед.
— Радвам се, че Надин има такава прекрасна дъщеря — обаятелно се усмихна Дирк Кюн.
Настя се прибра в хотела, доволна и омиротворена. Вълненията й по повод разпадането на семейството, които я бяха тормозили през последните няколко месеца, й се сториха глупави и безпочвени. Хората имат пълно право да бъдат щастливи, още повече когато никой не страда от това.
Ако Настя Каменская знаеше колко рязко ще се промени животът й само след три-четири дена, ако само се досещаше колко неправдоподобно далечна и призрачна ще й се стори „римската ваканция“, погледната от онази бездна на страх и нервно напрежение, в която щеше да се озове само след три денонощия, тя сигурно щеше да се постарае по-добре да запомни и укрепи в душата си чувството на възторг и душевно спокойствие, което я бе споходило във Вечния град. Ала Настя, като всички щастливи хора, самонадеяно си мислеше, че винаги занапред ще бъде така.
И грешеше.
На излизане от Сикстинската капела в събота майка й предложи да отидат на панаира на книгата.
— Трябва да потърся някои книги за мен и за приятели. Да идем заедно, ще ти бъде интересно.
На панаира те се разделиха. Майка й и Дирк тръгнаха да търсят изданията, които им трябваха, а Настя остана при щандовете, над които с огромни букви пишеше „Европейски бестселър“. Разглеждаше ярките обложки, четеше анотациите и току си мислеше: „Ето това бих прочела, ако имах време, и това, и това… Виж, тази литература не е по вкуса ми.“ Пристъпи към поредния щанд и изведнъж й се стори, че земята изчезва изпод краката й. Точно пред очите й бе поставена една книга със заглавие „Соната на смъртта“, автор — Жан-Пол Бризак. На гланцираната обложка — пет кървавочервени ивици, имитиращи нотни линии, и светлозелен нотен ключ „сол“.
След като се посъвзе от шока, Настя взе книгата и впи очи в анотацията. „Жан-Пол Бризак — гласеше тя — е една от най-загадъчните фигури в съвременната европейска литература. Нито един журналист не е успял да вземе интервю от автора на над двайсет бестселъра. Напрегната интрига, борба между доброто и злото, тъмните страни на човешката природа — ето какво намираме в книгите на тайнствения затворник, който не позволява да го снимат и общува с външния свят само чрез литературния си агент.“
Тя внимателно разгледа щанда и намери още няколко книги на Бризак на немски, френски и италиански. Забелязала майка си в тълпата, Настя си проправи път до нея.
— Мамо, тук може ли да се купуват книги?
— Разбира се. Нещо интересно ли намери? Да вървим, ще ти го купя, твоите пари няма да ти стигнат, всичко тук е много скъпо.
— Но на мен ми трябват много книги — нерешително каза Настя.
— Значи ще купим много — с олимпийско спокойствие отговори майка й.
Настя не знаеше немски, затова избра книги на Бризак на френски и италиански.
— За какво ти са? — презрително изкриви устни Надежда Ростиславовна. — Такива глупости ли четеш?
— Ами… интересно ми е — уклончиво отвърна Настя. — Писател затворник, тъмните страни на душата… Любопитна съм.
Майката явно не одобряваше увлечението на дъщеря си по европейските бестселъри и докато плащаше далеч не евтината покупка, каза:
— Бризак може да се купи много по-евтино във всяка лавка на гарата или на летището. И изборът там е по-голям.
Според Надежда Ростиславовна Жан-Пол Бризак бил популярен, но повърхностен писател. Непретенциозните читатели на драго сърце купували книгите му като четиво за из път, ето защо те се издавали предимно с меки корици в джобен формат. Но една нейна забележка заинтересува Настя:
— Оставил се е на течението на модата. Нали знаеш, през последните години нарасна интересът към Русия. Пък и емигрантите са повече. Бризак има цял цикъл трилъри на руска тема и представи си, хората, напуснали Русия, много го търсят. Едно мога да ти кажа: който и да е този затворник, със сигурност не е сиромах. Тиражите му са колосални, а той пише бързо.
— Чела ли си нещо от него? — с надежда попита Настя.
— Да не съм емигрантка? А и не обичам трилъри. Не разбирам откъде си пипнала този лош вкус.
— Но щом не си чела книгите му, откъде знаеш, че са лоши? — Настя сякаш дори се обиди заради писателя.