— Какво да се прави — въздъхна тя, — щом не можеш, не можеш. Ще се включиш във вторник. Става ли?
Морозов кимна облекчено и веднага се развесели.
— А може ли аз, вместо в архива, да работя с Андрей? — обади се стажантът, който до този момент бе седял мълком във фотьойла точно до прозореца, където беше ужасно студено, защото изпод балконската врата постоянно струеше студен въздух.
— Не — категорично отсече Настя. — Вие ще работите в архива.
— Ама моля ви се, Анастасия Павловна — жално замоли Олег. — Какво ще науча в архива? Водим живо дело, а пък…
— Ще се научите да четете криминални дела — твърдо каза тя, потискайки у себе си нарастващото напрежение. — Ако си мислите, че това е проста работа, смея да ви уверя, Олег, че жестоко се лъжете. Виждали ли сте някога криминално дело, предадено в съда?
Мешчеринов мрачно мълчеше.
— Едно дело, предадено в съда, няма нищо общо с материалите, които лежат в папката на следователя, докато се води разследването. Тоест материалите, разбира се, са същите, но докато при следователя те са подредени като правило в хронологичен ред и вие лесно можете да проследите какво е било в началото, какво е станало после, то в прошнурованото дело, особено ако обвиняемите са няколко, че и ако, не дай си боже, са извършили не едно, а няколко престъпления, в чудо ще се видите. Следователят може да подреди делото по лица, тогава материалите, засягащи всеки обвиняем, по принцип вървят поред, но за да се разбере ролята на съучастниците в епизода, се налага да ровим по всички томове. Понякога пък делото е съставено по епизоди и тогава трябва много да се мъчиш, преди да разбереш какво в края на краищата е направил интересуващият те обвиняем. А пък за да схванеш кой какви показания е давал и кой кого се е опитвал да „натопи“ — за това трябва да имаш адско търпение. Никога ли не сте се замисляли защо адвокатските услуги струват толкова скъпо? Впрочем моля да ме извините, че започнах това ограмотяване. Вие, Олег, ще трябва да поработите с относително леко дело: един обвиняем по един епизод. Но ви моля да проявите максимум внимание и да не разчитате на паметта си, а да си водите записки. Не забравяйте имената на хората, които са взели участие в разследването и съдебното дирене, и тях трябва да си запишете. И друго. Не мислете, че проявявам недоверие към вас, но искам навреме да ви предупредя, за да няма после недоразумения: и през ум да не ви е минало да се задоволите с прочитането на присъдата или обвинителното заключение. Интересува ме не само фабулата, но и целият ход на разследването, включително показанията на свидетелите и обвиняемата, особено ако тези показания са се променяли в хода на следствието и процеса. Разбрахте ли ме?
— Разбрах ви — разстроено отвърна стажантът. — Може ли да използвам телефона ви? Страхувам се, че родителите ми са се прибрали от вилата и се тревожат къде съм се дянал. Толкова бързо хукнах, когато ме повикахте, че дори не им оставих бележка.
— Телефонът е в кухнята — кимна Настя.
Когато Олег излезе, Морозов ухилено избъбри:
— Ха, бива си я тая младеж, дето идва да работи в милицията! Наглед юначага, още малко и офицер ще стане, а се отчита пред родителите си като първокласник. Мамино синче.
— Е, как не те е срам! — укори го Настя. — Може родителите му да са такива. Може да не му се иска да дава отчет, но те сигурно се притесняват. За родителите си всички сме малки и глупави, нищо не може да се направи.
Настя затвори вратата след гостите си, замислено постоя над сака, изоставен насред антрето, почуди се дали веднага да извади багажа, или да остави тази работа за после. Сутринта майка й и Дирк дойдоха на летище „Леонардо да Винчи“, за да се сбогуват с Настя. Надежда Ростиславовна й връчи огромна торба с подаръци, а Дирк, дяволито усмихнат, й поднесе опакован в хартия пакет с книги. Бяха прочутите трилъри на Бризак, купени тук, от лавката на летището, джобен формат и с меки корици. Книгите бяха прибрани в сака заедно с нейния багаж. „Ще трябва да разпределя всичко“ — унило си помисли мързеливата Анастасия Каменская и се захвана за работа.
След като подреди вещите си, тя постоя под горещия душ, за да се стопли, донесе от кухнята телефона с дългия му шнур, сложи го до главата си, настани се на дивана и отвори един роман на Жан-Пол Бризак „на руска тема“.
— Настюха! — зарадва се Генадий Гриневич и прегърна Настя. — Как се сети? Скоро беше при мен. Да не се е случило нещо?