— Май че да.
— Какво значи „май“? Присъствали ли са на съвещанията при Гордеев?
— Не си спомням. Не съм добър физиономист.
— Тренирайте се. — Настя вече не се опитваше да скрие гнева си. — Излизали ли сте от кабинета?
— Излизах, разбира се, много време ви нямаше.
— Престанете да се оправдавате, по-добре опитайте да отговаряте на въпросите ми колкото може по-точно. Заключвахте ли, когато излизахте?
— Да… Мисля, че…
— Заключвахте ли или не?
— Ами… невинаги. Когато излизах за по-дълго, заключвах, а когато само за минутка…
— Ясно. Дайте ми ключа от кабинета. Вие сте разпилян човек, не мога да рискувам, докато чакам да станете по-организиран. Имате способности, това е несъмнено, и бихте могли да станете истински детектив, но способностите не са достатъчни. Учете се да се учите, тогава може да излезе нещо от вас. И се заемете с характера си. Плахост и страхливост, съчетани със самоувереност — това е чудовищна комбинация. Ще изхвърчите с гръм и трясък от кой да е колектив.
Олег мълчаливо облече якето си, извади от джоба ключа и го сложи на бюрото. Настя се облече, метна на рамо спортния сак, с който ходеше и лете, и зиме, а ключа, който остави стажантът, заключи в касата.
— Не ми се сърдете, Олег — сухо каза тя на тръгване. — Нашата работа е истинска, а не някаква игра. Може би бях доста рязка с вас, но си го заслужихте.
— Не се сърдя — потиснато отговори Мешчеринов.
От звъна на телефона Настя подскочи. Погледна часовника — един и половина. Нима са те?
— Анастасия Павловна? — чу тя приятен мъжки глас.
— Да, аз съм. Кой се обажда?
— Как сте? — весело се заинтересува мъжът, без да обърне внимание на въпроса й.
— Добре съм. А вие кой сте?
— Мисля, че не ми казвате истината, Анастасия Павловна. Зле сте. Страх ви е. Нали?
— Не. Какво искате?
— Значи съм прав. Та вижте какво, Анастасия Павловна, засега нищо не искам, освен едно. Искам да си помислите как сте прекарали тази нощ.
— Тоест?
— Искам да запомните какъв страх сте изпитали и каква незабравима нощ сте прекарали в прегръдките на този страх. Искам да разберете: днес ви дадохме да опитате само малка глътчица, колкото да почувствате вкуса на страха. Следващия път ще изпиете чашата до дъно. Нали не искате нещо да се случи на втория ви баща?
— Какво общо има тук вторият ми баща? Вече не ви разбирам.
— Много добре разбирате всичко, Анастасия Павловна. Вторият ви баща има кола, но не е богат човек, не са му стигнали парите за гараж. Нали знаете какво се случва на някои коли, когато стоят по цяла нощ на улицата?
— Крадат ги. С това ли ме плашите?
— Не само ги крадат. С тях се вършат престъпления, които после се приписват на собствениците им. И собствениците трябва дълго да се влачат по участъци и да доказват, че не са карали колите си. Искате ли да уредите на Леонид Петрович такова развлечение? Освен това в някои коли, оставени без надзор, се поставят взривни устройства. Или им се нанасят някакви фатални повреди. Това ли предпочитате?
— Не. Не го предпочитам.
— И сте много права, Анастасия Павловна — добродушно се разсмя мъжът. — Не бива да искате това, не е хубаво. Засега с нищо не ви заплашвам, но ако се държите неправилно, ще ви се наложи да изпитате много по-силен страх от днешния. Днес се уплашихте за себе си. Утре ще трябва да се страхувате за други хора, включително и за близките си. Ако не го знаете, ще ви кажа предварително: този страх е много по-неприятен и абсолютно непоносим. Лека нощ, Анастасия Павловна.
Настя внимателно постави слушалката на вилката, сякаш тя можеше да избухне. Всичко бе казано пределно ясно и разбрано: работи по делото на Ерьомина, както преди, разработвай версията за убийство по лични причини и ние няма да те закачаме. Та така, Каменская, ти решаваш. Никой няма да те мъмри, ако изоставиш линията „Бризак — архивът“ като безперспективна. Житената питка ти има доверие, следователят Олшански ти има доверие, Андрей Чернишов ти има доверие, макар да мърмори, че не му казваш всичко, но все пак те признава за водеща фигура. Ами Морозов? Той само ще се радва, ако го оставиш на мира. Стажантът? За него не е нужно и да се сещаш. Той ще прави каквото му наредят. Е, какво решаваш, Каменская? Ще отстъпиш ли или ще опиташ още да подращиш с ноктенца? Страшно е…
Настя се надигна от дивана и свали краката си на студения под.