— Добре — обречено въздъхна Настя.
След съвещанието тя се заключи в кабинета си и зачака началникът да я извика. Гордеев й звънна по телефона след няколко минути.
— Е, как беше, Стасенка? Много ли те заболя?
— Много, Виктор Алексеевич — усмихна се Настя. — Просто ми изкарахте въздуха. Но бяхте много убедителен. Цял Смоктуновски дреме във вас.
— Добре, върви да се пооплачеш колко съм жесток. Не забравяй пред очите на изумената публика да се обадиш в регистратурата на поликлиниката и да попиташ за графика на отделните лекари. Мисля, че за всичко останало се разбрахме с теб. Успех, детко!
— Благодаря. Ще се старая.
— Това вече ми го каза днес — тъжно се позасмя Гордеев и затвори телефона.
Телефонът се съдираше да звъни, но Борис Карташов нямаше никакво намерение да вдигне слушалката. Вече четвърти път поред определителят на номера беше празен. Това означаваше, че му звънят от автомат. Борис се стегна вътрешно. Той беше физически силен мъж, спортен тип, дълги години се бе занимавал с бойни изкуства. Колкото слаб и нерешителен в личния си живот, толкова смел и самоуверен беше той във всичко, което засягаше физическите двубои. И все пак се чувстваше малко странно.
С приглушено щракване се затвори вратата на асансьора. И почти веднага се звънна на вратата. С меки стъпки Борис приближи до нея и се притисна до стената край закачалката, където влизащият нямаше да го види. Новото позвъняване оглушително гърмеше точно над главата на художника. Още веднъж. И още веднъж. И най-сетне изскърца вкараният в ключалката ключ.
Вратата бавно се открехна, човекът влезе в апартамента и протегна ръка към електрическия ключ. Той изщрака, но лампата в антрето не светна. Неканеният гост натисна копчето още няколко пъти, но наоколо си остана тъмно като в рог. Той предпазливо, опипом тръгна към стаята и в този момент Борис, чиито очи отдавна се бяха адаптирали към мрака, стремително се хвърли върху него и го повали на пода. От изненада човекът дори не извика. Той просто рухна на килима и инстинктивно прикри главата си с ръце. Двуметровият Карташов го притисна със стоте си килограма, опрял коляно в гръбначния му стълб и болезнено притиснал ръцете му към гърба.
— Кой си ти бе? Откъде имаш ключ за дома ми? — заканително попита той.
Гостът опита да се изтръгне и домакинът се принуди да го удари няколко пъти. Борис беше опитен боец, добре знаеше къде трябва да удря, за да причини максимална болка, при което да не повреди жизненоважни органи. Много скоро способността на непознатия да се съпротивлява бе напълно блокирана. Борис го вдигна като торба с парцали, сложи го да седне във фотьойла, смъкна от безжизнено увисналите ръце филцовите ръкавици и му подаде чаша с прозрачна течност, след което най-сетне запали лампата в стаята.
Гостът се оказа младеж на двайсет и две — двайсет и три години с къса, подстригана на „канадска ливада“ коса, симпатична физиономия, загрозявана донякъде от прекалено дълбоко хлътналите очи, и отлично развита мускулатура. „Бияч“ — определи за себе си Карташов, оглеждайки фигурата на момчето по местата, където разкопчаното яке откриваше торса, стегнат от тънко трикотажно поло.
Бияча отпи от чашата и се закашля.
— Ама това е водка — изхриптя той, облизвайки кръвта от разбитата си устна.
— А стига бе! — злобно се усмихна Борис. — Хайде пий, за здраве е.
Момчето се опита да стане от фотьойла, но с мълниеносен юмрук по челюстта домакинът го върна на мястото му.
— Е, какво? Как ще се оправдаеш?
— Извинявай, мой човек — измънка момчето, — станала е грешка. Казаха ми, че няма да си вкъщи. И аз звъних — и по телефона, и на вратата. Мислех, че наистина те няма. А ти си бил тук.
— Ха, представете си каква неприятност! Той най-добросъвестно ми звънил, звънил, а аз, подлецът неден, съм си бил вкъщи. От жена се крия, недей да ми се сърдиш. Та какво ще те правим сега, шампионе на звъненето? Милиция ли ще викаме или ще си поприказваме?
— Слушай, приятел, айде без милиция, а? Нищо не съм ти взел. А ти ми размаза физиономията, така че сме квит.
— Откъде имаш ключове?
— Купих ги.
— От кого?
— Знам ли? Един ми каза, че къщата ти била пълна с хубави неща, апаратура, „зелено“, нови дрешки, а ти си бил в командировка.