Когато Настя се прибра от Карташов, Льоша й предаде списъка на хората, които я бяха търсили по телефона. Беше много късно, но тя все пак реши да не отлага едно от обажданията за утре. Слезе у съседката Маргарита Йосифовна, която обичаше да гледа телевизия до късно, защото около полунощ по Московския канал започваха да дават стари филми, и набра номера на Генадий Гриневич. Уви, режисьорът не можел да й съобщи нищо ново. Познатите му журналисти не знаели почти нищо повече от написаното в рекламната анотация на книжните обложки. Да, казали те, известно име, книгите му много се търсят, но никой не го смята за истински литератор. Стабилен занаятчия, макар и не без искра Божия. Умело си вдигал цената, като се правел на загадъчен. Не, те, журналистите, били убедени, че зад това не се крие нищо престъпно, всичко било обикновен рекламен трик за подгряване интереса на читателите. „Господи — тъжно си помисли Настя, — пак ли извадих празно билетче? Пак ли сбърках?“
… От телефонния звън Льоша веднага се събуди и я погледна въпросително. Настя завъртя глава: „Не!“ — и седна в леглото.
— Ало! — сънено каза Льоша.
— Извинете ме за късното обаждане — чу приятен баритон, — но трябва спешно да говоря с Анастасия Павловна.
— Тя спи.
— Събудете я, моля ви. Наистина е важно и много спешно.
— Не мога. Взе приспивателно и ме помоли да не я безпокоя.
— Уверявам ви, много е важно за нея. Тя очаква обаждането ми и ще бъде много недоволна, когато научи, че съм я търсил, а вие не сте ни дали възможност да поговорим. Във връзка с работата е.
Но Чистяков беше твърд като кремък. Може и да беше, както смяташе Настя, наивен и доверчив, но беше невъзможно да го объркат.
Настя запали нощната лампа, грабна чантата си, извади от нея пропуска за поликлиниката и го пъхна под носа на Льоша. Льоша разбиращо кимна.
— Слушайте — примоли се той колкото можа по-жално, — сега тя изживява тежки моменти, неприятности и тем подобни. Не е спала вече няколко нощи, боли я сърцето и изобщо се чувства зле. Утре й предстоят прегледи в поликлиниката и не иска да се показва пред лекарите в такова състояние. Та тя е офицер, би трябвало да разбирате това. Ето защо взе три хапчета приспивателно и си легна по-рано, та утре всичко да мине благополучно. Ще й мерят кръвното, ще я преглежда невропатолог, ще й правят кардиограма. В края на краищата, дори да успея да я събудя сега, няма да бъде адекватна.
— Много жалко! — искрено се огорчи събеседникът му. — Добре, ще й се обадя утре. Всичко хубаво.
— Дочуване — промърмори Льоша.
Настя стоеше насред стаята, плътно загърната в топлия си пухкав пеньоар. Бледото й лице в полумрака приличаше на мъртвешко.
— Те ли бяха? — попита Чистяков.
Тя мълчаливо кимна.
— Защо не си поприказваш с тях? В тази ситуация подслушването на телефона ти не играе роля, нали пак те го подслушват.