— А не може ли да го… И Бондаренко между другото… Аз ще платя.
— Вие изобщо имате ли ум в главата? След като ги е намерила, по никакъв начин не бива да го правим. Каменская веднага ще разбере, че е на прав път и ще започне да рови още по-надълбоко и надалеко. Ами че те всички там ще наскачат! Впрочем, може би не всичко е загубено. Я ми повторете колкото може по-точно какво ви каза вашият приятел от редакцията. Кой точно е ходил в „Космос“?
— Не е видял. Чул е от кабинета си как в общата стая мъжки глас е питал за Сергей Бондаренко. Казали му, че е в болнични.
— Поискал ли е телефона или адреса?
— Не. Казал, че ще намине след седмица. Заместник-главният после попитал редакторите как е изглеждал човекът, който е търсил Бондаренко. Казали му, че бил над трийсетгодишен, много висок, с гъста тъмнокестенява коса, с мустаци.
— Сам ли е бил?
— Сам.
— Добре, Сергей Александрович, вървете да спите. Аз ще помисля какво да правим.
— Много се надявам на вас, Арсен.
— А, недейте чак толкова да се надявате. Аз не съм всемогъщ и нищо не ви обещавам. Сам сте си виновен за всичко.
— Но кой можеше да предположи, че Смеляков ще опише този случай, че ще занесе ръкописа именно в „Космос“ и именно той ще замине по канала? Такова стечение на обстоятелствата е невъзможно да се предвиди!
— Не биваше да ме лъжете. Лека нощ.
Арсен дори за миг не се усъмни, че в редакцията е ходил Борис Карташов. Разбира се, пред Сергей Александрович той правеше съответните физиономии, преструваше се на угрижен и напрегнато мислещ. Всъщност въздъхна с облекчение, когато разбра, че в редакцията е ходил художникът. Какво означаваше това ли? Ами че все пак е намерил прословутата бележка, която му е оставила Вика. Арсен беше достатъчно опитен, за да вярва в случайни неща. Художникът си е живял в апартамента и бележката не му е попадала пред очите. А после изведнъж… По-точно, не изведнъж, а веднага след като в жилището му се вмъкна крадецът, бележката изникна по вълшебен начин. За това можеше да има само две обяснения. Или детективите от „Петровка“ са се свързали с Карташов и са го помолили да потърси бележката, или хлапакът, изпратен от чичо Коля, не е издържал на боя и му е казал нещо.
Първото обяснение май не е много вероятно: на „Петровка“ си мислят, че Борис още не се е върнал в Москва. И после, ако Каменская беше научила съдържанието на бележката, в „Космос“ щеше да отиде не Борис, а самата тя или някой от нейната група. А тя през целия ден се размотава из поликлиниката, не отиде на работа и не влезе във връзка с никого от групата си. По всичко личи, че дори Карташов да е научил нещо, информацията още не е излязла от него. И това ще бъде отправната точка.
Арсен реши, че ситуацията все още не е сериозно изострена. Щом Карташов не е попитал в редакцията за адреса и телефона на Бондаренко, значи не смята разговора с него за твърде важен и спешен, тоест не вижда връзката между редактора от „Космос“ и смъртта на Вика. А щом е така, не е нужно да се вдига паника. От всичко на света Арсен най мразеше да действа припряно. Беше убеден, че при цайтнот се вземат неправилни и дори глупави решения. На младини беше запален по шаха и много добре играеше на нивото на майстор на спорта.
Дотук добре, но чичо Коля с неговия хлапак… Как е могъл да се издъни така? Не стига, че е взел в екипа си някакъв мухльо, който не е издържал на побоя на дилетанта художник, ами е позволил на сополанкото да го измами, не е почувствал лъжата, фалша, взел е всичко за чиста монета. Интересно, какво ли се е случило в действителност? Дали хлапакът сам си е признал, че е отишъл да търси бележка? Или пък художникът е бил скрит в някой тъмен ъгъл и е наблюдавал гостенина, а когато гостенинът е намерил каквото е търсил, е излязъл от скривалището си и е започнал да го пердаши? Арсен не можеше да си обясни по друг начин факта, че Карташов внезапно е довтасал в редакцията да търси Бондаренко. Само чрез бележката. А бележката е получил само чрез хлапака. Трябва незабавно да каже на тоя идиот чичо Коля да вземе мерки.