След среднощната си среща със Сергей Александрович Арсен издаде нареждане за всеки случай да наблюдават Бондаренко. И макар, ако се съдеше по информацията, получена от Градов, нищо да не предвещаваше беда, вътрешно Арсен беше готов за лошото. Ето защо, когато му съобщиха, че Бондаренко се е прибрал рано сутринта с кола, карана от Андрей Чернишов, той веднага разбра, че Каменская го е измамила. В първите минути се опита да разбере къде е била тя през целия вчерашен ден и какво е успяла да научи. И чак след това внезапно се сети за Карташов.
Излизаше, че Карташов е отишъл в редакцията на списание „Космос“ не защото е намерил бележката, а защото там го е пратила тази хитра мадама. Какво следваше от това? Ами следваше, че не съществува никаква бележка, че всичко е било блъф, скалъпен с цел да бъдат провокирани хората, които искат да заличат следите от тази тъмна история.
Съобщението за контакта на Бондаренко с оперативния работник Чернишов Арсен получи едва вечерта на същия ден. При изграждането на системата за връзка вътре в организацията си Арсен навремето трябваше да реши една сложна задача: какво да предпочете — конспирацията или оперативността при получаването на информацията. След като размисли сериозно, той предпочете първото. Системата за връзка и предаване на информацията беше проста и стабилна, но изискваше добра памет и голяма точност. Наистина при това сведенията невинаги постъпваха навреме. Какво да се прави, реши той, човек трябва да се лиши от нещо, защото на този свят идеални неща не съществуват.
Арсен вече знаеше, че фокусът с телефона на Каменская по някаква неразбираема причина не бе успял. Впрочем като се имаше предвид новата информация за срещата на Бондаренко с Чернишов, това вече нямаше голямо значение. И все пак Арсен се позамисли. Първо се издъниха с търсенето на бележката в жилището на Карташов. Самият Карташов е дал съвсем резонно обяснение за присъствието си и нямаше никакви основания в това да бъде обвинен човекът от отдела на Гордеев. После, още на другия ден друг човек, също от „Петровка“, даде неверни резултати от проверката за пребиваването на Каменская в поликлиниката. Днес — абсолютно необяснимата история с телефона. Три несполуки на трима различни хора и на практика едновременно. Някой от тях е предател, няма никакво съмнение. Но кой?
Арсен незабавно се свърза с чичо Коля. Започна, както обикновено, отдалече, после плавно премина към главното:
— Нали не забравяш да се проверяваш за наблюдатели?
— Не.
— А контролираш ли твоите момчета?
— Накъде биете? — ядосано се намръщи чичо Коля. — За две години нито веднъж не съм се издънвал.
— И да не си, ще се издъниш — зловещо процеди Арсен. — Следят те вече от две денонощия. И твоя хлапак, дето не намери бележката у Карташов, и него следят.
— Саня?!
— Ти си знаеш кого си пратил. Как можа толкова да се отпуснеш, дядка белобради! Заради твоето безгрижие…
— Не ви разбирам — спокойно го прекъсна чичо Коля. — Ако сте знаели за това, защо веднага не ме предупредихте? А и да не сте знаели, какви претенции можете да имате към мен? Мисля, че си имахме уговорка за разделението на труда. Ние изпълняваме вашите указания, а вие осигурявате нашата безопасност. И престанете да ми съскате! След две присъди, излежани в колония, не можете да ме стреснете с това.
Дълбоко в душата си Арсен беше принуден да признае, че събеседникът му има известно право. Наистина чичо Коля не отговаряше за безопасността, това беше негова грижа, на Арсен. Но нали безгрижието трябва да си има някакви граници! В края на краищата не може да вършиш поръчкови престъпления и да разчиташ единствено на добрия чичка, който ще върви по петите ти и ще заличава мръсните ти следи.
— Не е твоя работа да разсъждаваш какво знам и какво трябва да правя — сухо отвърна Арсен. — А ти не струваш пукната пара, щом не си забелязал, че твоя хлапак са го превербували.