— Как можа да ви хрумне това? — неподправено се смая чичо Коля.
— Ами хрумна ми, драги, защото прекалено лесно си е тръгнал от Карташов. Вмъкнал се е в чуждо жилище, надрънкал е на стопанина сума ти врели-некипели и благополучно си е излязъл, без да свърши онова, за което сме го изпратили. А на другия ден става ясно, че стопанинът, не щеш ли, започва да се интересува от съдържанието на бележката. Това не те ли кара да се замислиш?
— Всъщност вие какво намеквате? — Чичо Коля едва се сдържа да не повиши тон.
— Намеквам, че твоят хлапак си е развързал езика. И ти или знаеш това и го прикриваш, тоест мамиш и мене, и скъпия си приятел Сергей Александрович, или си пълен идиот и си позволил на някакъв си сополанко да те измами. И в единия, и в другия случай трябва да бъдеш наказан.
— Интересно разсъждавате обаче. А какво ще кажете за вашия човек, който ви е съобщил, че Карташов е в командировка? И него ли ще накажете? Или искате само аз да опера пешкира?
— Моят човек не е твоя грижа. Ти трябва да отговаряш за себе си и за своите хора. От днес преставаме да се срещаме с тебе. Връзка само по телефона и само с двоен контрол. Утре сутринта ще се постарая да проверя дали телефонът ти не се подслушва, но за всеки случай засега не го използвай.
— Ама вие защо ме плашите, Арсен? От къде на къде телефонът ми ще се подслушва?
— Защото много се опасявам, че твоят хлапак е повлякъл „опашка“ от жилището на Карташов право до твоето. А ти дори не смяташ за необходимо да се проверяваш за наблюдатели, сякаш че си ангел безгрешен. Добре, ще сметнем, че съм ти натрил достатъчно сол на главата, сега да поговорим по същество.
Чичо Коля слушаше внимателно, не искаше да му повтарят и не задаваше излишни въпроси. От една страна, това харесваше на Арсен, който не можеше да понася да дава обяснения и да отговаря на въпроси. Но, от друга страна, малко го притесняваше сговорчивостта на чичо Коля, който беше готов да прави всичко, без много да се старае да вниква в смисъла на нарежданията. Когато не разбираш смисъла, смяташе Арсен, тогава в случай на внезапни усложнения не можеш да вземеш правилно решение. Е, вярно, когато разбираш смисъла, тогава пък знаеш твърде много и можеш да станеш опасен…
Когато телефонът иззвъня, Льоша Чистяков вдигна слушалката, без дори да погледне потрепералата Настя. Вече беше изгубил надежда един ден да види как тя лично говори по телефона.
— Предполагам, че както обикновено, Анастасия Павловна не е вкъщи — чу Льоша познатия глас, с който бе разговарял предната нощ. — Тогава бъдете така любезен да й предадете, че пак съм се обаждал и съм помолил тя да се обърне към творчеството на Джек Лондон, особено към разказите в пети том.
— И какво точно трябва да й предам? Да препрочете пети том ли?
— Предайте й, че всяка нейна крачка ще бъде съпътствана от неприятности.
— Какви неприятности?
— Джек Лондон е написал всичко, нека го прочете.
След като чу късите бибипкания, Льоша автоматично погледна часовника си. Не, не бе успял да удържи връзката повече от три минути, както го бе помолила Настя. Неотдавна включеният определител на номера не даде никаква информация, защото пак се бяха обадили от автомат.
— Извинявай. — Той виновно се усмихна на Настя. — Пак не успях, но се постарах. Той каза да ти предам да препрочетеш петия том на Джек Лондон. Всяка твоя крачка отсега нататък ще бъде съпътствана от неприятности.
Настя седеше неподвижно до кухненската маса и стискаше сребърната чаена лъжичка, която се бе запътила да сложи на мястото й и я бе забравила, когато бе разбрала кой се обажда. Имаше чувството, че краката и ръцете не я слушат и че изобщо не ги усеща. Трябва да намери у себе си сили да стане, да стигне до входната врата, после до стълбището, после до апартамента на Маргарита Йосифовна, трябва веднага да се обади и да попита… Господи, колко дълъг път, колко е трудно да го извърви, няма да й стигнат силите, ще падне още на прага и никога вече няма да стане. Абе по дяволите този телефон, да слушат, щом искат! Дори обратното, поправи се веднага тя, ще бъде глупаво да не се обади от своя телефон. Този човек току-що й предаде информация и ще бъде съвършено естествено тя да я провери незабавно. А ако не дочакат такова обаждане за проверка, те със сигурност ще се досетят, че тя честичко използва съседския телефон.
Настя бързо набра номера на Чернишов. После тъпо погледна застаналия до печката Льоша, който вече за четвърти път й задаваше един и същи въпрос: