Протоколът от разпита на Борис Карташов, любовника на Ерьомина:
„Абсолютно съм сигурен, че Виктория беше болна. Преди около месец я обзе натрапчивата идея, че някой й въздейства по радиото и краде сънищата й. Много й говорех да се консултира с психиатър, но тя категорично отказваше. Тогава аз разговарях с познат лекар и неговото категорично мнение беше, че Вика страда от остра психоза и се нуждае от незабавно хоспитализиране. Но Вика не ме послуша. Понякога се държеше крайно лекомислено, завързваше някакви случайни познанства и се събираше с подозрителни типове, особено когато се запиеше. Случваше се да изчезва по няколко дни с поредния любовник. Аз заминах в командировка на 18 октомври, върнах се на 26 октомври, започнах да търся Виктория, защото се опасявах, че в нейното болезнено състояние би могло да й се случи нещо лошо. Нищо не знам за някакви нейни намерения да заминава някъде. Не съм получавал никакви съобщения от нея.“
Протоколът от разпита на Олга Колобова, приятелката на Ерьомина:
„Познавам Вика откак се помня, израснахме заедно в детския дом. Естествено познавам и Борис Карташов. Преди около месец Борис ми каза, че Вика се е разболяла, обзела я натрапчивата идея, че някой й краде сънищата чрез радиото. Борис ме помоли да поговоря с Вика, да я убедя да отиде на лекар. Вика категорично отказа, заяви, че се смята за абсолютно здрава. Когато я попитах вярно ли е, че е казала на Борис как й крадели сънищата, тя каза, че е вярно. За последен път разговарях с Вика вечерта на 22 октомври, към 23 часа, обадих й се по телефона вкъщи. Разбрахме се да се видим в неделя. Оттогава нито съм виждала Ерьомина, нито съм разговаряла с нея.“
Протоколът от разпита на кандидата на медицинските науки Маслеников, лекар психиатър, с когото се консултирал Карташов:
„Преди две-три седмици, в средата на октомври, към мен се обърна Борис Карташов по повод на своя позната, която имала натрапчиви идеи. Описаните от него симптоми ми позволиха да стигна до извода, че младата жена се намира на ръба на твърде сериозно заболяване и се нуждае от незабавно хоспитализиране. Състояние като нейното се нарича синдром на Кандински-Клерамбо. В състояние на остра психоза тези болни са изключително опасни, тъй като чуват «гласове» и тези «гласове» може да им наредят да направят какво ли не, включително да убият случаен минувач. От друга страна, такива болни лесно могат да станат жертва на престъпление, тъй като не са в състояние адекватно да преценяват обстановката, особено ако в такъв момент «гласът» ги «посъветва» нещо. Обясних на Карташов, че неговата позната не може да бъде хоспитализирана без нейно съгласие, докато нарушенията в психиката й не доведат до явни нарушения в поведението й и не се стигне до намеса от страна на милицията. Карташов ми каза, че тя категорично отказвала дори просто да я види специалист и смятала, че е напълно здрава. За съжаление в такива случаи нищо не може да се направи, принудително хоспитализиране е възможно само ако от поведението на болната се заинтересува милицията.“
Още няколко протокола с показания на служители във фирмата, където е работила Ерьомина, както и на познати на загиналата и на нейния приятел Карташов. Настя не намери нищо ново в тези протоколи. Заинтересува я един лист със списък на местата и адресите, където Виктория обикновено се напивала. Към листа бяха прикрепени шест служебни бележки, от които следваше, че в периода от 23 октомври до 1 ноември никой не е виждал Ерьомина на посочените места. Оставаха непроверени още два адреса.
Настя затвори папката с делото и погледна Олшански. Следователят бързо тракаше на машината, извърнат с гръб към Настя и прегърбен на неудобния стол.
— Константин Михайлович! — повика го тя.
Той рязко се извърна към нея, като бутна с лакът високата купчинка листове на бюрото. Документите се разхвърчаха на различни страни, някои паднаха на пода. Това обаче никак не смути Олшански.
— Да? — спокойно отвърна той, сякаш нищо не се бе случило, свали очилата си и ожесточено заразтрива с пръсти очите си.
— Имам към вас три въпроса. Единият е по случая и двата — не по случая.
— Започни от онези, които не са по случая — добродушно каза следователят, навел по птичи глава настрани и стиснал носа си с пръсти. Като всички хора, страдащи от силно късогледство, без очила той изглеждаше объркан и безпомощен. Нещо неуловимо се бе променило и Настя изведнъж осъзна, че лицето на Олшански е удивително красиво и че той има огромни очи с дълги ресници като на младо момиче. Дебелите стъкла на „късогледите“ очила смаляваха очите му, а поправяните безброй пъти рамки с многобройни следи от залепване загрозяваха следователя до пълна неузнаваемост.