Ядът, натрупан срещу мадамата от „Петровка“ 38, доведе капитан Морозов до плодотворната идея да разкрие убийството на Вика Ерьомина сам. Самостоятелно. Като самотен ловец. Напук на всички. В милиционерския участък, където работеше, неотдавна се отвори едно място, на което, ако го получеше, би могъл бързо да стане майор, а след още четири години — подполковник. Това беше добър шанс и би било глупаво да го изтърве. Трябваше му успех — ярък, шумен, та да натрие носовете на детективите от Градското управление. Тогава и началникът на участъка щеше да бъде доволен — и той не обичаше онзи елит. Но Морозов не възнамеряваше засега да посвещава началника в плановете си.
Когато постъпи заявлението за изчезването на Ерьомина, той, както обикновено, не си даде много зор. Млада, красива, пиеща, неомъжена — защо трябва да я издирват? Ще изтрезнее, ще се насити на поредното гадже и ще се прибере, къде ще ходи! Колко пъти в дългогодишната му практика бе ставало точно така. Но когато откриха Вика, удушена на „75-и километър“ по Савьоловската железопътна линия, Евгений видя делото с други очи. Още през първата седмица след откриването на трупа той най-добросъвестно огледа околността, разговаря с милиционерите, безброй пъти оглежда мотрисите, търсейки постоянни пътници, които може да са били впечатлени от ярката красавица. Морозов знаеше от опит, че хората, които не използват крайградските мотриси редовно, нямат навик да оглеждат съседите си по вагон. Докато постоянните пътници постоянно „шарят с очи“, търсейки земляци, познати, за да прекарат пътуването по-приятно в неангажиращи разговори.
Упоритата педантична работа му донесе известни резултати. Морозов успя да намери двама мъже, които бяха видели в мотрисата Ерьомина, придружена от две „борчета“. Двамата пътници обърнали внимание на момичето, защото то и спътниците му били заели купето, в което обикновено пътували те. Тези пътници били от Дмитров, къщите им били една до друга, работели в Москва в едно и също предприятие и в една и съща смяна и вече дълги години пътували до столицата и обратно с една и съща мотриса, кой знае защо — непременно във втория вагон, второто купе вдясно по посока на движението. Дългогодишните навици понякога са по-силни от всякаква логика. Стигнало се дотам, че те специално идвали на гарата по-рано, за да заемат местата си. Но този път ги изпреварили и това било толкова необичайно, че без да го искат, събитието останало в паметта им.
По пътя те крадешком разглеждали странната компания и полугласно обсъждали какво ли общо може да има между такова красиво, скъпо облечено момиче с надменна физиономия и някак нездрав, вглъбен в себе си поглед, с тези „борчета“, по чиито гладко избръснати лица нямало никакви признаци на интелект. „Борчетата“ неведнъж се опитали да я заговорят, но красавицата отговаряла едносрично или изобщо не отговаряла. От време на време момичето излизало с цигара на платформата и едното от момчетата задължително го придружавало. След час и половина, когато слизали в Дмитров, приятелите били стигнали до извода, че момичето пътува за някъде, а „борчетата“ са й лична охрана. Макар да си оставал неразбираем фактът, че пътувала с влак. Щом имала пари за охрана, би трябвало да има и за кола.
И тъй, беше установено, че Вика Ерьомина, придружена от трима млади мъже, е пътувала с електрическия влак Москва — Дубна в неделя, 24 октомври. Влакът потеглил от гара Москва — Савьоловская в 13:51, а на перона на „75-и километър“ пристигнал в 15:34. Трупът на Вика е бил намерен седмица по-късно, датата на настъпването на смъртта е била определена като 31 октомври или 1 ноември. Трябваше да установи къде е била тя цяла седмица.