През целия този ден и цялата нощ въпреки непрестанните усилени дирения не можа да бъде установено местонахождението на господин Бесъл. И през це-лия тоя ден дълбоко в душата се господин Винси беше убеден, че господин Бесъл се мъчи да привлече вниманието му, и цяла нощ господин Бесъл с разп-лакано, измъчено лице не го остави на мира в сънищата му. И всеки път, ко-гато видеше господин Бесъл в сънищата си, виждаше и много други лица, неясни, но злобни, които като че преследваха господин Бесъл.
На другия ден, неделя, господин Винси си спомни за някои странни неща, които бе разправяла госпожа Булок, медиум, която тогава за първ път прив-личаше вниманието на Лондон. Реши да се посъветва с нея. Тя беше на квар-тира в къщата на известния изследовател д-р Уилсън Паджет и макар че госпо-дин Винси не се познаваше с този джентълмен, веднага отиде при него, с на-мерение да я помоли за помощ. Но едва спомена името Бесъл и доктор Паджет го прекъсна:
— Нощес … точно накрая — каза той — получихме съобщение от него.
Той излезе от стаята и се върна с една плочка, на която бяха написани няколко думи, наистина разкривени, но безпорно с подчерка на господин Бе-съл!
— Откъде имате това? — попита господин Винси. — Нима …
— Получихме го нощес — отговори доктор Паджет. И прекъсван често от господин Винси, се залови да обяснява как се сдобили с този текст. Оказа се, че в своите сеанси госпожа Булок испада в състояние на транс, при което върти особено очите си под клепките и тялото й се сковава. После започва да говори много бързо, обикновено с чужди гласове. В същото вре-ме едната или двете й ръце може да захванат да се движат и ако имат на разположение плочки и моливи, записват съобщения едновременно и независи-мо от потока думи от устата й. Мнозина я сматат дори за по-способен медиум от прочутата госпожа Пайпър. Именно едно от тези съобщения, записано с ля-вата й ръка, беше сега пред господин Винси. То се състоеше от осем думи, написани несързано: „Джордж Бесъл … опитай разкоп … улица Бейкър … помощ … глад.“ Интересно е, че нито доктор Паджет, нито двамата му коле-ги, присъствували на сеанса, не бяха чували за изчезването на господин Бесъл — тази новина бе излязла едва в съботните новини, — затова сложили посланието настрана заедно с много други, неясни и загадъчни, които гос-пожа Булок предавала от време на време.
Когато доктор Паджет изслуша разказа на господин Винси, той веднага се хвърли много енергично да проследява тази нишка, водеща към господин Бесъл. Безполезно е да описваме тук разследванията, предприети от господин Винси и от самия него, достатъчно е да кажем, че нишката водеше по верен път и че с нейна помощ господин Бесъл действително бе намерен.
Той бе открит на дъното на една отдалечена шахта, изкопана и изоставе-на, когато бе започнало прокарването на нова електрическа железница близо до гарата на улица Бейкър. Ръката му, единият крак и две ребра бяха счупе-ни. Като предпазна мярка шахтата беше преградена с дъсчена ограда, висока близо двадесет фута, и колкото и невероятно да изглежда, господин Бесъл, пълен човек на средна възраст, трябва да е прескочил през нея, за да пад-не в шахтата. Той целият беше залят с рапично масло и смачканата тенекие-на кутия се търкаляве край него, но за щастие при падането му пламъкът бе угаснал. И лудостта му бе преминала напълно. Но, разбира се, беше страшно изстощен и като видя спасителите си, истерично се разрида.
Поради плачевното състояние на апартамента му бе отнесен в къщата на на доктор Хатън на улица Ъпър Бейкър. Тук бе подложен на лечение с успокои-телни средства, като внимателно се избягваше всичко, което би могло да му напомни за преживяната от него силна криза. Ала на втория дан пожела да направи изявления.
Оттогава насам господин Бесъл няколко пъти повтори тези изявления — между другото и на мен (като променяше подробностите, както прави винаги разказвачът на истински преживявания), — но никога, дори случайно, не си противоречеше в някой факт. Разказът му се свежда в общи линий до следно-то.
За да го разберем ясно, необходимо е да се върнем на опитите му с господин Винси преди необикновения му пристъп. Първоначалните усилия на господин Бесъл да се самопренася в рамките на неговите опити с господин Винси били, както ще си спомни читателят, неуспешни. Но при всички тези опити той напрягал всичките си сили и воля да се отдели от своето тяло — „желаех до с цялото си същество“, казва той. Най-после почти неочаквано успял. И господин Бесъл твърди, че все още жив, с усилие на волята на-истина напуснал тялото си и преминал в някакво място или състояние извън този свят.