— Искаш ли да намаля музиката? — попита тя, като понечи да стане.
— Не, така е добре — увери я Джей. — Наистина. — Той я улови за ръката, преди да успее да се изправи. Стана й някак приятно, нейната слаба ръка в негова силна длан. Сърцето й затупка в гърдите.
И тогава Джей се доближи до нея и двамата се целунаха. Ръцете му лежаха върху голата кожа над лактите й и тя го целуваше, целуваше Джей. Джей от долния етаж. И й беше хубаво.
Лори се отдръпна, а Джей приглади тъмната й коса зад ухото й. Двамата се спогледаха и едва тогава той се засмя, разсейвайки напрежението.
— Странно, нали? — пошепна той, докато си играеше с ръката й и прокарваше пръсти по дланта й. Лори кимна. Цяла година бяха приятели — и сега това. Да, тя беше почувствала нещо, когато го видя за пръв път — беше осъзнала веднага, че новият съсед от долния етаж е привлекателен. Но после те се бяха сприятелили, бяха се опознали и химията се смекчи до нещо приемливо. Сега приливът на желанието се беше завърнал, по-силен от преди, защото тя познаваше Джей. Той я целуна отново, като я притегли в обятията си, така че двамата се озоваха сгушени заедно в хамака. Останаха така, целуваха се, бъбреха и се смееха през цялата топла нощ.
Когато слънцето изгря над Лондон, двамата слязоха в апартамента на Лори и Джей я последва до вратата. Там разговаряха шепнешком, за да не събудят спящата Шивон.
— Прекарах страхотна нощ — промълви с усмивка Джей. — Много, много прекрасна нощ.
Лори подскочи, когато Мистър Рипли скочи в скута й и я върна рязко в реалността.
— Какво му става на това коте? — възкликна тя и го погали по гърба. — Вре се навсякъде!
— Просто е дружелюбен — обади се Шивон. — Не мисля, че го прави, за да досажда.
— Както и да е — продължи тя. — Дани може би има право, Лори. Напоследък ти си доста стресирана — първо работата, после тази история с Джей. Може би почивката не е чак толкова лоша идея. Има много по-лоши неща, не мислиш ли? — Шивон замълча. После извади една плоча на Нина Симон и я постави в стария грамофон.
Лори вдигна вежди.
— Ти не ме ли познаваш?
— Добре, разбирам накъде биеш.
— Аз мразя да си почивам, обожавам работата си — Шивон, това съм аз. Чисто и просто.
— Права си, паметта ми е къса. В края на краищата, ти си единственият човек, който е способен да отиде на спа и да прекара уикенда, ровейки в айфона си и сновейки нагоре-надолу, като настоява, че сигурно има нещо по-интересно за правене от масажите и близките контакти с пирани, които да ти гризат мъртвите кожички по стъпалата.
Лори се усмихна. Въпросният спа уикенд не беше сред върховете в тяхното приятелство.
— А какво ще кажеш за една активна ваканция? — предложи Шивон, зареяла поглед през прозореца, опитвайки се да измисли нещо вълнуващо. — Нали знаеш — може би не йога уикенд, а рисуване сред природата в Кромуел, наблюдаване на птиците в…
— Моля те, спри — прекъсна я Лори, като вдигна ръка. — В момента явно планираш собствената си ваканция, нали? За мен това е равносилно на ваканция в ада. Да гледам птиците. Ти шегуваш ли се?
— Винаги съм смятала, че тези приключения са забавни.
— Именно — заяви Лори. — Но вероятно си права, че трябва да се възползвам максимално от тази почивка. Действително съм съкрушена от случилото се, но не искам да седя по цял ден вкъщи и да гледам „Съдия Джуди“.
— Уф… това е толкова потискащо — каза тя, като покри лицето си с ръце. — Влачих се по корем тази година, за да докажа, че съм на нивото на моята нова роля, а ето че сега се издъних и Дани изгуби доверие в мен.
— На мен не ми изглежда така — възрази Шивон, като наметна хавлиената кърпа на раменете си, за да попие последните капки вода от косата й. — Дани те подкрепя, като ти дава време за отдих — не го пропилявай. Очевидно той вярва в теб, Лори, той просто иска да възвърнеш формата.
— Ох, не знам — промълви мрачно Лори. Може би не Дани, а самата тя беше изгубила вяра в способностите си — просто не може да си представи как се връща в „Сиймлес“ и се развихря в стаята си. — Дай да говорим за него друго. Разсей ме — каза тя. — Как мина денят ти?
— Не беше зле — отвърна Шивон, като стрелна приятел каза си с дяволит поглед. — След работа отидох да пийна с господин Фъргюсън. Ед.
— Ед — учителят по физическо възпитание ли? — попита Лори! Забеляза, че лицето на Шивон се озари, когато тя кимна. — Харесваш ли го?