Шивон остави чашата си на малката масичка в стил ар деко.
— Може би — призна тя. — Не исках да излизам с някой колега, но в този случай съм изкушена. От доста време кръстосвам пустинята и няколко частни урока по физическо възпитание ще ми бъдат от полза. — Тя се изкиска палаво.
Лори също се засмя, въпреки настроението си — двете бяха преживели паралелни периоди на любовна суша и нямаха тайни една от друга. И двете бяха целували достатъчно жаби, преди да навършат трийсет, така че сега търсеха нещо повече — но качеството и количеството на свободните мъже падаше стремглаво с всяка изминала година. Макар че горещото лято в Лондон беше изпъстрено с приятни моменти, открити фестивали и карнавала в Нотинг Хил, не можеше да става и дума за порой от мъже. Лори се беше обнадеждила, когато се сближиха с Джей… Но в края на септември, когато листата пожълтяха и покафеняха, а кестените опадаха по паважа на Уиндърмиър Роуд, тя отново остана сама.
Записът зацикли, а гласът на Нина Симон се провлачи протяжно.
— Няма ли най-после да си вземеш айпод плейър? — попита Лори, докато Шивон вдигна и постави отново иглата върху плочата. — Едно е да го раздаваш ретро, друго е да живееш в херметична капсула на времето. Предлагам да ти помогна да пригодим това място за мъжко гостуване… — Лори не можа да довърши предложението, защото една бродирана възглавница полетя към лицето й.
Глава 4
Четвъртък, 23 ноември
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Мили,
Здравей! Беше ми приятно да си говорим в пъба онази вечер — радвам се, че успяхме да ви убедим теб и Кайт да останете докато затвориха. Намерих в джоба си едно листче с твоето име и имейл — затова ми хрумна да ти драсна два реда. Човек рядко среща момиче като теб. Виждал съм те и друг път и винаги съм смятал, че си страхотна. Искам да те видя отново. Какво ще правиш през уикенда? Ако двете с Кейт сте свободни, в събота ще има парти?
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Carter@yahoo.com
Здрасти,
Готино е, че се запознахме с вас, момчета. Благодаря за пиенето. Обикновено понеделниците са пълна скука… Партито сигурно ще бъде страхотно, но трябва да гледам малкия си брат в събота вечер. ТЪПО.
Какво ще кажеш за другия уикенд или може би петък?
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Супер. Значи остава петък — брой го за среща! Ще се чуем другата седмица.
— Добре, имаш право — каза Беа. — Напоследък не се чувствам добре. Рейчъл пое дъх — значи не беше сгрешила, като попита. Откакто беше видяла падането на Беа в сряда следобед, тя не можеше да се отърве от усещането, че нещо не е наред.
— Напоследък ми се вие свят и няколко пъти губя равновесие — продължи Беа. — Не само когато се изправям рязко. И май недочувам.
Подобно признание от устата на Беа беше нещо сериозно: тя никога не се предаваше на болестите без бой. Ейдън веднъж се пошегува, че единствено пневмония можеше да накара майка му да погълне таблетка парацетамол, а Мили и Зак не смееха да се оплакват от настинки или охлузени колене, когато баба им беше наблизо.
— Може да е нещо вирусно — каза Рейчъл.
Беа сви рамене.
— Да, сигурно е нещо такова. Във всеки случай е много глупава история. Никак не е приятно. Онзи ден ми се зави свят на главната улица. Добре че Джон от железарския магазин ми изнесе един стол да седна, докато се съвзема.
— О, боже, горката ти — ахна разтревожена Рейчъл. — Това не звучи добре. Ходила ли си на лекар заради тези оплаквания?
— Вчера отидох при доктор Гарет и тя ме прегледа. Каза, че може да се дължи на много неща, но не бива да омаловажавам симптомите. — Беа подръпваше копчетата на морскосинята си жилетка, докато говореше. — Сигурна съм, че не е нещо сериозно — заяви тя, виждайки тревогата по лицето на снаха си, — а ти знаеш колко мразя да се превземам за дреболии. Но тя настоя да се консултирам със специалист.
— Ясно — каза Рейчъл.
— За да изключим най-страшното — добави Беа, — това е всичко. Не се съмнявам, че докато приключат с изследванията, този вирус или каквото е там ще е минал от само себе си.
— Но е неприятно — продължи Беа, въртейки брачната халка на пръста си, — че специалистът, при когото иска да ме изпрати доктор Гарет, е в Лондон. В отделение „Уши, нос и гърло“. Тя каза, че може да ме насочи към Лийдс, ако предпочитаме…