Здравей, Рейч!
Радвам се да те чуя. Мислех, че са те отвлекли феминистките от Женския институт.
Рейчъл се размърда сконфузено на мястото си. Харесваше й да се включва в инициативите на Женския институт и някои от нейните най-добри приятелки в Скипли членуваха в организацията. Изобщо не беше толкова превзето, колкото си мислеха хората.
Слушай, ако те принудят да позираш гола, поискай да ти дадат няколко големи тарталети в книжни формички, ще се нуждаеш от тях (късметлийка).
Рейчъл се отказа от инстинктивната си отбранителна позиция и се усмихна. Лори беше слаба като манекенка, но винаги й беше завиждала за бюста — още като тийнейджърки тялото на Лори се беше наместило в размер 34А, докато Рейчъл беше продължила да расте, докато достигна DD. Към момента гърдите й не бяха съвсем същите като по онова време, но все пак бяха онази част от тялото й, която тя харесваше най-много в себе си.
Хей, това е чудесна изненада и трябва да ти кажа, че улучи идеалния момент. Чувствайте се добре дошли, апартаментът е на ваше разположение.
Чудесно, помисли си Рейчъл. И продължи да чете.
Но слушай, Рейч, имам една идея, която може да се окаже още по-добра.
Вие трябва да останете известно време в Лондон, а аз имам нужда да сменя обстановката. Какво ще кажеш да дойдете и да се настаните тук — а пък аз да подишам малко чист въздух и да си проветря главата у вас?
Рейчъл обмисли предложението. Размяна на къщите — познаваше две приятелки, които си бяха уредили ваканцията по този начин и бяха страшно доволни. Не беше лоша идея — тя и децата щяха да се чувстват свободни да влизат и да излизат, когато поискат, да ходят в болницата, без да се пречкат на никого. Ейдън можеше да се премести в къщата на Беа за няколко дни, за да не притеснява Лори в тяхната в Скипли.
Тя отпи глътка какао, после се усмихна и набра отговора.
„Страхотна идея“, написа тя. „Уредена си.“
Глава 5
Петък, 24 ноември
— Май че току-що предложих нещо много шантаво — каза Лори, като обра млечната пяна върху капучиното си със старинна сребърна лъжичка.
Беше петък, 4 часа следобед, пет дълги дни след катастрофата в „Сиймлес“. Лори беше убедила Шивон да излязат на кафе в „При Лейси“. Това беше тяхното любимо кафене, кацнало над няколко стъпала, сгушено в реновираната аркада с бутици и ресторанти в Брикстън Вилидж Маркет. На плота бяха подредени кошници с домашно приготвен хляб, а на дървената маса до него се кипреха мъфини, кифли и торти. Бял мопс, облечен в ръчно плетен пуловер, душеше за трохи в краката на Лори, а след миг доприпка и черният му приятел, също облечен в пуловер. Двете кучета се спречкаха за парченце органичен царевичен хляб.
Лори беше прекарала последните два дни в спортната зала, опитвайки се да канализира хаотичната си енергия, като запълваше празните часове с тренировки по спининг, аеробика и зумба. Но разговорът с Дани и картината със съсипаните чанти „Навахо“ не й излизаха от ума.
Сервитьорът им донесе мъфините върху красиви чинийки на цветчета и Шивон захапа ентусиазирано нейния. Лори беше загубила апетит напълно.
„При Лейси“ беше специално място не само заради нещата, които се намираха там, но и заради онези, които не се намираха — бебета. По някаква причина, може би заради стъпалата пред вратата, сладкарницата не се посещаваше от майки с детски колички. Не че в бебетата, малките деца и младите майки имаше нещо лошо, разбира се — стига да не анализираха до безкрай спането и хранителните навици на рожбите си или да не те гледаха с онзи — нали се сещате — изпълнен със съжаление поглед. Обаче те обикновено го правеха.
Шивон изглеждаше съсредоточена в свалянето на хартиената обвивка от мъфина си. Ето защо Лори повиши малко глас.
— Смятам да разменя жилището си за няколко седмици.
— Какво? — възкликна Шивон, като зяпна Лори с цялото си внимание. — Като в онова шоу по телевизията?
— Нещо такова — каза Лори. — Просто така се получи. Но без телевизионни камери. Ще помогна на една стара приятелка — обясни тя, като поднесе чашата до устата си.
— Сериозно? — промълви Шивон. — Коя по-точно?
— Рейчъл. Сигурно съм ти разказвала за нея. От училище — бяхме много близки. Но после тя стана… не знам. Стана майка. Премести се в някакво малко селце в Йоркшир. Няма го на картата. Знаеш как е.