— Не се оплаквам, благодаря, миличка — каза Лили, вадейки от бюфета поднос и чаши. — Карам я по-полека, ако не броим моя хор. Ноември никога не е натоварен. Купонът започва по Коледа.
От радиото се носеше мелодично реге и Лори забеляза, че на печката къкреше тенджера. Тя се огледа и видя, че на места тапетите с щампа на слънчогледи се бяха прокъсали, а линолеумът е протъркан.
— Всичкото това от възстановяването на електрозахранването ли е? — попита тя, сочейки стената и мебелите.
— Да — потвърди Лили, като донесе подноса с чашите и го остави на масата между тях. — Благодарна съм, разбира се, че поправиха повредата, но работниците от общината оставиха ужасна бъркотия след себе си.
Лори прокара ръка по оръфания тапет.
— Срамота — възкликна тя. — Ти винаги си поддържала апартамента добре.
— О, това не е нищо — засмя се сърдечно Лили. — Трябва да видиш хола, там не остана здрав тапет. Казаха, че ще се върнат да го оправят, но оттогава минаха седмици.
— А електрозахранването? Сега всичко наред ли е?
— Ами, да, всички лампи и контакти работят, това е важното. Човек не може да покани гости на тъмно, нали?
Лори се усмихна. Всяка година Лили канеше всички обитатели на кооперацията на нейната карибска коледна вечеря. Тя не връщаше никого и апартаментът й винаги се пръскаше по шевовете от приятели и съседи, въздухът натежаваше от изкусителните ухания на мариновани пилешки бутчета и печени банани, коктейлите с ром разпалваха кръвта за танци, а стаите се преобразяваха с червени и златни коледни украси. Шивон и Лори винаги присъстваха, както и: Шон, самотният баща от партерния апартамент, Ники, неговата дъщеря тийнейджърка, благодарение на която косата му се беше прошарила, и разбира се, Джей.
Обикновено идваха и приятелите от госпъл хора на Лили, отбиваха се по всяко време между обяд и полунощ, както и децата от съседните кооперации. Миналата година Шивон беше донесла отнякъде пинята във формата на северен елен, която се превърна в голям хит — децата я мушкаха с пръчки, докато не я пробиха и на пода се посипаха бонбони и шоколади.
Коледната вечеря у Лили беше един от акцентите в годината за Лори, но сега беше различно. Дали приятелката на Джей щеше да бъде там? Тя наистина ли искаше да прекара Коледа, опитвайки се да не гледа как двамата си шепнат сладко, вкусвайки плодовата торта? Самата мисъл й причиняваше болка.
— Празненството ще бъде страхотно — каза Лори. — Както винаги.
Лили наля чай в двете чаши.
— О, ясно ми е. Важни са хората. Но ти знаеш, че обичам нещата да изглеждат добре.
Лори кимна с разбиране, след това се замисли за причината, която я беше накарала да дойде.
— Отбих се, защото исках да ти кажа, че ще отсъствам известно време, ще отседна в къщата на една приятелка. Междувременно тя ще дойде тук. Казва се Рейчъл и ще отседне тук със семейството си — тя има две деца, малко момченце и дъщеря тийнейджърка. Така че ако видиш непознати лица в блока, да знаеш, че това са те.
— Няма проблем — каза Лили и отпи от чая си. — Твоите приятели са и мои приятели, миличка. Кажи им, че ако имат нужда от нещо, Лили е тук. Ти знаеш, че обичам да съм в компанията на млади хора.
Лори взе чашата си и я задържа в шепи, за да стопли ръцете си. Апартаментът на Лили не беше толкова добре отоплен като нейния и заради нулевите температури навън кухнята беше студена.
— Ами ти? — попита Лили полека, като плъзна поглед по лицето и тялото на Лори. — Добре ли си? Познаваш ме, не обичам да си пъхам носа в чуждите работи, но ми се виждаш малко измършавяла. И изморена.
— Напоследък не мога да спя — отвърна унесено Лори.
— Да не е заради нашия приятел на горния етаж?
— Само донякъде — промълви тя.
— Джей да не ти е разбил сърцето?
— Не е така, Лили — въздъхна Лори.
— Значи ти си разбила неговото?
— Между нас двамата просто не се получи, това е всичко.
Лори се беше връщала в ума си към онази вечер безброй пъти, опитвайки се да си изясни случилото се. След лятната нощ в хамака на терасата, тя и Джей бяха излизали заедно няколко пъти, докато лятото преминаваше в есен, и бяха последвали още целувки, също толкова опияняващи като първата. На третата среща бяха отишли в „При Капели“, кварталната пицария — бяха ходили там неведнъж с приятели, но този път — само двамата, и всичко беше различно. Интимно и романтично.