— Да се надяваме, че скоро ще открият причината. Никога не съм я виждала в подобно състояние, Даяна. Ейдън се притеснява — плюс цялото напрежение в бизнеса му в момента. Все пак той ще се навърта тук за няколко дни. Но ти би ли могла да наглеждаш Лори? Тя не е точно… как да кажа… не е селско момиче.
— Разбира се. Ще се отбия да я видя. Обясни й, че живея в съседната къща, ако има нужда от нещо. Значи казваш, че двете сте били съученички?
— Да. Познаваме се от години. Запознахме се в средното училище в Кент. Но след това, не знам. Отдалечихме се някак си — знаеш как е. Аз дойдох тук, родих децата, тя направи кариера в Лондон. — Напоследък Рейчъл имаше чувството, че месеците и годините бяха изтекли между пръстите й. — Поддържахме връзка, разменяхме си по някой имейл от дъжд на вятър. Но Лори е кръстница на Мили.
— Учудвам се, че досега не съм я виждала.
— Лондон е далеч. — Рейчъл побърза да защити старата си приятелка. — Разбирам, че тук сме откъснати от света. Тя е много заета, работи в света на модата и постоянно обикаля по разни бляскави събития. Но сега изглежда, че е готова да се откъсне и да си почине.
— Добре, нямам търпение да се запознаем — каза Даяна, като отряза две парчета кейк и поднесе едното на Рейчъл.
— Ти добре ли си? — събра смелост да попита тя.
— О, ние с Алфи — отвърна Даяна, като се пресегна да погали кучето по коремчето и продължи с бебешки глас. — Разбираме се чудесно, нали, миличък?
— Добре. Хубаво, радвам се да го чуя. Знаеш, че ако някога има нещо…
— Добре съм, Рейчъл — прекъсна я Даяна със свити устни. — Наистина ми харесва да бъда сама, ако това питаш. Но все пак ти благодаря.
— Добре — повтори Рейчъл, съжалявайки, че не си замълча.
— Всъщност аз все още се надявам, че ще преосмислиш предложението ми — каза домакинята с поомекнал тон, — да ми помагаш в проектите за интериорен дизайн във фирмата.
— Ами, не знам, мила. Беше ми приятно да обзавеждам стаите на децата, но не съм сигурна дали притежавам уменията на истински професионалист.
— Не споделям това мнение. Освен това ти знаеш, че мога да те обуча. Докато си в Лондон, най-малкото помисли за това.
— Добре, обещавам — каза Рейчъл.
По-късно същата вечер в леглото Рейчъл положи глава върху гърдите на Ейдън.
— Ще ми липсваш, да знаеш — прошепна тя, замислена колко дни щяха да бъдат разделени, преди той да може да дойде в Лондон.
— И ти на мен — каза Ейдън, като повдигна брадичката й и я целуна.
— И ако не успееш да дойдеш по-скоро… — промълви тя, гледайки го в очите.
— Не знам — отвърна той. — Нали се разбрахме, че няма проблем…
— Естествено, няма проблем — възрази Рейчъл, като се отдръпна. — Не исках да прозвучи така. Разбирам какво е положението в работата ти. Просто ще ми липсваш, това е. — От години не бяха прекарвали дори една нощ разделени. — Когато дойдеш при нас, ако имаш време, може би ще можем да направим разни неща заедно, като семейство.
— Не зная, Рейч — отсече някак напрегнато Ейдън. — Започнах да предавам задачите, но ще следя ремонта в плевнята на Уестли от разстояние, докато съм в Лондон. Не мога да кажа колко свободно време ще имам.
— Добре — каза Рейчъл, а в ума й се избистри по-реалистична картина на предстоящите две седмици.
— А сега имам нужда от сън — заяви Ейдън, като се обърна на другата страна.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Е, много ми е кофти, че заминаваш. Щом се появиш, с твоята червена коса и усмивки, и красиви очи — и изчезваш. По дяволите.
Но, ДА. Искам да поддържаме връзка. Това са само две седмици. При това в Лондон. Много яко. Аз ходих миналата година на гости на братовчед ми — той ме качи на Окото и беше невероятно — вижда се на километри. Защо не заведеш братчето си?
Е, за начало, разкажи ми за теб… тоест, вече зная, че живееш близо до пъба и че пиеш ликьор Саутърн комфорт с лимонада… и ти спомена, че харесваш Адел и Уайт Страйпс. Но какво друго? Доброто, лошото и грозното?
Глава 7
Вторник, 28 ноември
Лори знаеше какво трябва да направи. Утре, сряда, тя заминаваше за Скипли и вече беше приготвила багажа си, така че беше необходимо само да остави ключовете от апартамента си на човек, от когото Рейчъл да ги вземе.