— За Скипли — процеди тя, надявайки се мъжът да се върне към списанието за риболов, което държеше в ръка.
— Скипли, ъх — а, да. Знам го, хм, най-малкото съм чувал за него. Значи ще пътуваш до Лийдс. Ами че то ние…
Влакът потегли и тъй като мъжът не спираше да говори, Лори се сви на мястото си с дълбока въздишка.
След няколко минути измъчен разговор, тя извади айфона си, заби слушалките в ушите си и избра плейлиста, а мъжът най-сетне заби нос в списанието си. Лори зарея поглед през прозореца в препускащия пейзаж. Редяха се познатите очертания на Лондон — задните стени на къщи с тераси, Емирейтс Стейдиъм, Александра Палас на върха на хълма. Само от гледката на урбанистичните сгради й се зави свят. В този момент, докато влакът набираше скорост, на Лори й се прииска да сграбчи града с две ръце и никога да не го пусне.
Тя превключи на Туитър и постна съобщение в профила си.
Напускам Лондон и поемам към Йоркшир Дейлс, стискайте ми палци.
Лори се усмихна на кратките отговори, които заприиждаха почти незабавно.
Докато четеше отговора от братовчедка си Андреа, тя се сети за най-близките си. За майка си. Лори побърза да й изпрати есемес.
Мамо, здравей, какво става? Извинявай, че се изгубих. Ти как си? Аз заминавам в провинцията за две седмици. На почивка.
Минута по-късно получи отговор.
А, това е страхотно. Клара каза, че те е видяла. Тук всичко е наред, както обикновено.
С обич, липсваш ми.
Измина един час и редиците еднотипни викториански къщи бяха заменени от грубо изорани поля, над които се простираше синьо небе. Колкото повече се отдалечаваха от града, толкова по-силно започваха да говорят пътниците — вагонът се изпълни с крясъци и бърборене. Лори се опита да се съсредоточи върху електронното издание на „Вог“ върху айпада си, но трябваше да седи сбутана между своя съсед и обемистата кучешка клетка и пухкаво хъски, с което си играеха двете момиченца срещу нея.
— Искате ли да го погалите? — Едното момиченце побутна кучето към нея. Лори се усмихна и го погали сковано, като отдръпна ръка, щом усети лепкавия желиран бонбон, сплъстен в козината на хъскито.
След като избърса ръка, като внимаваше да не остави петно върху кремавата си копринена блуза, Лори влезе в интернет. Имаше някакъв проблем със служебната й поща, защото нямаше достъп до нея. Тя въздъхна — сигурно пощенската й кутия беше пълна със съобщения, които изискваха спешен отговор — и кликна върху иконката на личната си поща. Усмихна се, когато видя съобщение от своята кръщелница Мили.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: LaurieGreenaway@virgin.net
Тъкмо получих твоята пощенска картичка от Пекин и беше много яко, благодаря. Добавих я към колекцията на корковото табло над бюрото ми.
Лори не беше блестяща кръстница, тя знаеше това, но изпращането на пощенски картички й беше станало навик. Представи си Мили на снимката й във Фейсбук, доста висока за възрастта си, с боядисана тъмночервена коса и лешниковите очи на баща й. У Мили Лори виждаше онази искра, която имаше тя самата, когато бе по-млада, глад за развитие, за по-добър живот.
Днес тръгваме за Лондон и към твоя апартамент — това е малко шантаво, нали? Обаче наистина нямам търпение да разгледам града и да поживея в твоя апартамент. Ти нали ми беше казала, че имаш шивашки манекен у вас? Нося си текстилния проект по приложно изкуство, който трябва да завърша.
Надявам се да си намериш нещо интересно за правене в Скипли, леле боже, колко е скучно там. Във всеки случай нашите се тревожат за баба Беа, но на мен тя ми се вижда добре и е много весела и изобщо не се впряга, че постъпва в болница.
Желая ти лек път, с много обич.
Мили ххх
П.П. Намерих една стара снимка на теб и мама. Там сте на моята възраст и мама е с някакво яркочервено червило. Обаче снимката е готина. Имам почти същата с моята приятелка Кейт.
Лори веднага написа отговор.
Подател: LaurieGreenaway@virgin.net
Получател: Millypede@gmail.com
Милипиди! Здравей.
Радвам се да те чуя. Надявам се апартаментът да ти хареса. Има цял куп мостри от платове в свободната стая, където ще спиш ти, струва ми се, така че си вземи каквото ти хареса за проекта. И спокойно използвай Матилда (моя манекен). Така тя няма да се чувства самотна и изоставена. Зак може да я използва като партньорка за танци.