Надявам се, че Беа скоро ще се оправи. Прегръщам ви всички.
Лори ххх
П.П. Уф, на онази снимка сигурно съм с ужасна прическа. По онова време все още нямаше преси за изправяне на коса. ЗНАМ.
Само след миг пристигна отговорът на Мили: „Всъщност косата ти е розова“.
„Е“, написа Лори, „за това нямам извинение. Лек път, Мили“ — Л. х.
— Наближаваме гара Лийдс — обяви женски глас по високоговорителя. — Следващата спирка на този влак е град Лийдс. Умоляваме пътниците да се уверят, че са взели със себе си целия си багаж.
Лори се изправи, протегна се след двучасовото седене и слезе на гарата, теглейки куфара си. Намери шести перон и се качи на един очукан малък влак. Композицията потегли с пухтене покрай полята с овце, като спираше в Гигълсуик, Лонг Престън и други селища с имена, които Лори изобщо не беше чувала. Ако не се брои бабата, която решаваше кръстословица, купето беше празно, така че Лори се потопи на спокойствие във „Вог“, прегледа какво щеше да носи Алекса Чънг на коледните концерти и къде пазарува подаръците си Клои Севини. След по-малко от час обявиха пристигане в Скипли.
Лори погледна през прозореца, докато вземаше багажа си. На перона нямаше нито един човек, нито един. Тя огледа безбрежните голи поля и хълмове. Добре дошла в Скипли, помисли си тя. Дали вече беше твърде късно да отмени размяната?
Глава 8
Сряда, 29 ноември
— Деца, ето че пристигнахме — каза Рейчъл и си лепна най-хубавата усмивка, когато излязоха от метростанцията. — Това е Брикстън.
Зак и Мили се огледаха с широко отворени очи, зашеметени от оживената главна улица. В този момент — сряда по обед, тротоарите бяха претъпкани с хора. Около сергиите се суетеше народ, виеха полицейски сирени и някакъв прероден християнин проповядваше с мегафон. Запалените благовонни пръчици от близката сергия ги обвиха в плътна мъгла с аромат на пачули.
— По-шумно е, отколкото в Скипли, нали, мамо? — обади се Зак, като вдигна глава и стисна здраво презрамките на раницата си.
Същата сутрин бяха слезли от влака и първата им спирка беше централната лондонска болница, където оставиха Беа.
— Тук тя ще бъде в сигурни ръце — беше казала доктор Пейтъл, спокойна жена на четирийсетина години. — Аз ще я наглеждам и ще следя резултатите от изследванията. — Рейчъл и Мили помогнаха на Беа да разопакова нещата си и да се настани, а Зак й даде една от книгите си — „Избери си твоето приключение“, обещаваща дракони и страховити вулкани. Баба му любезно я беше поставила върху купа пътеписни мемоари на нощното шкафче.
— Благодаря ти, Зак — каза Беа, — нямам търпение да я прочета.
Мили прегърна баба си нежно.
— Надявам се, че скоро ще се оправиш, бабо.
— О, след няколко дни ще съм като нова — заяви невъзмутимо Беа, — не се тревожете за мен.
Метрото беше объркващо — наложи се да спасяват Зак, когато преградите на входа защипаха раницата му — но накрая пристигнаха благополучно в Брикстън и съдейки по указанията на Лори, намираха се на няколко крачки от апартамента. Бяха оставили големите сакове на Ейдън, който щеше да ги докара след няколко дни, но всеки си носеше чанта с най-необходимото.
— Добре, деца — каза Рейчъл. Те тръгнаха заедно към пешеходната пътека, но щом стъпиха на зебрата, някакъв велосипедист им пресече пътя и ги принуди да отстъпят назад. Когато отново понечиха да пресекат минута по-късно, някакъв бял минибус наду клаксона и шофьорът изкрещя нещо неразбираемо през прозореца. Зак погледна Рейчъл, плах и стреснат. Върху лицето на Мили се бяха изписали същите чувства. — Май е по-добре да пресечем на светофара — предложи Рейчъл, като пое нататък с надеждата да е улучила правилната посока.
— Аз имам маршрута — обади се Мили, като показа айфона си — Рейчъл погледна с любопитство малката синя точица, която се движеше заедно с тях. — Ние сме тук, в Лондон — добави Мили, имитирайки тона на превзетите туристически гидове, — и тук, вляво, можете да видите някои местни забележителности — Топшоп, Ейч енд Ем и Ню Лук. — Рейчъл не можа да сдържи усмивката си, а дъщеря й продължи: — А отсреща е прочутата Брикстънска академия, ще видите Уиндърмиър Роуд, дом на изтъкнатата модна дизайнерка Лори Грийнъуей и любима дестинация за почивка на богатите, известните и на семейство Мъри.
— Вижте, лисица — извика Зак, като стисна ръката на майка си и посочи някакво проскубано животинче с рунтава опашка, което душеше кесия от Кей Еф Си няколко метра по-надолу.