— Мислех си, че ще усетя миризмата, когато храната се сготви — призна Лори, в опит да се оправдае. Даяна извади овъглените останки с отвращение.
— Това полуфабрикат ли е? — попита презрително тя, разчленявайки що-годе разпознаваемите парчета месо, които оглеждаше подозрително.
— Да — каза Лори, като се пресегна над мивката да отвори кухненския прозорец, за да излезе поне част от дима, — но пишеше, че може да се претопли във фурна. — Тя сви рамене, като се помъчи да си придаде невъзмутимо изражение. Даяна се ококори в недоумение и попипа гердана си от нежни перли.
— О, боже, не — възкликна Даяна, като смръщи тънките си оскубани вежди, а покрай свитата й като кокоше дупе уста се появиха мънички бръчки. — Не се прави така.
— Да, благодаря — каза Лори, като измъкна овъглената опаковка от ръцете й и я остави да се охлажда върху решетката на плота. — Вече разбрах това. Макар че не ми помага особено. Да знаеш случайно дали наблизо мога да си поръчам готова храна?
— Готова храна? — повтори Даяна, като изплю думите така, сякаш Лори я беше попитала къде можеше да намери съмишленици за развратни игри. — Нямам представа. Аз лично предпочитам да си готвя, с наличните продукти. — Лицето й застина в изражение на дълбоко отвращение, сякаш се боеше, че част от кулинарната некомпетентност на Лори можеше да полепне по нея, ако не стои достатъчно далеч. Лори изобщо не би я попитала, ако не беше на ръба на отчаянието — беше взела полуфабриката от гарата и сега той беше овъглен до неузнаваемост, а след дългото пътуване й прималяваше от глад.
— Всяка събота има фермерски пазар — обясни Даяна. — Там ще можеш да си купиш здравословни продукти. — Тя хвърли преценяваш поглед на Лори, облечена в розовия халат на Рейчъл.
Лори на свой ред я измери от главата до петите. Умираше си да сложи тази нахална жена на мястото й — но удържа острия си език. Рейчъл не заслужаваше да съсипва добросъседските й отношения още на първия ден.
— Добре. Благодаря ти за помощта, Даяна — насили се да каже Лори, като подкара посетителката към вратата. Даяна на драго сърце тръгна към изхода, без да се обръща назад.
Лори я изпроводи и се облегна на затворената врата. Огледа къщата на Рейчъл, опушената кухня, потрепери от смразяващия повей от отворения прозорец и въздъхна тежко.
Едва по-късно, когато вече се беше облякла, тя видя виното на масата. Рейчъл й беше оставила бутилка „Ойстър бей“, любимото й вино, а до нея — печатен, ламиниран наръчник с указания. Лори погледна написаната на ръка бележка, прихваната с кламер върху предната корица на книжката.
Добре дошла в нашия дом, Лори. Надявам се, да се насладиш на престоя си тук! В тази книжка ще намериш някои указания, които ще ти помогнат да се настаниш и ориентираш.
Рейч х
П.П. В килера съм ти оставила нещо за хапване.
Лори намери прилежащия към кухнята килер и откри домашно приготвения пай, оставен от приятелката й. Типично за Рейчъл, помисли си тя с усмивка. Но макар да копнееше за свястна топла храна, Лори не събра смелост да се изправи отново срещу готварската печка. Вместо това откри един шкаф, пълен с дребни закуски, вероятно за децата, и си устрои пиршество с мини крекери със сирене чедар, чипс и печени ядки, като напълни щедро няколко купички. Взе книжката с указанията и се разположи на фотьойла до камината — там, където щеше да гори огънят, когато си изяснеше как да го запали — и си наля голяма чаша бяло вино. Налапа един крекер и отвори книжката, прескачайки внимателно набраните данни за отоплението, търсейки паролата за безжичния интернет. Извади айпада от чантата си и вкара паролата, като кликна върху страницата, откъдето имаше достъп до служебния си имейл в „Сиймлес“.
Дани й беше казал, преди да замине, че Жак ще поеме служебните й имейли, но Лори знаеше, че ще има стотина запитвания. Горкият Жак сигурно вече даваше мило и драго да се чуе с нея. Загледана в малката въртяща се иконка върху екрана, тя предвкусваше десетките запитвания и поръчки за разни модели, когато излезе съобщение за грешка. Същото, което беше получила, докато пътуваше с влака: достъп отказан. Лори обнови страницата и се опита отново.
Тя допи виното си, като зареждаше отново и отново страницата, докато най-накрая прозря какво се е случило всъщност. Дани й беше отрязал достъпа.
Лори се стресна от тропане на входната врата: след като беше гаврътнала две чаши вино в опит да смекчи удара от тоталното й отстраняване от службата, тя все още не успяваше да преглътне горчивия хап. Отправи се към вратата, събирайки цялата си смелост да подаде глава в мразовитата нощ.