— Здравей, Лори. — Ейдън стоеше на прага, по дънки и тъмно палто.
— Здрасти — отвърна тя, като приглади косата си с ръка. — Еха, колко отдавна не съм те виждала.
Той се наведе напред да я целуне по бузата.
— Да. Минаха години.
Всъщност Ейдън си беше същият — същите широки рамене, лешникови очи и добре очертана челюст. Косата на слепоочията му беше леко прошарена и може би беше малко по-пълен в лицето, но като цяло изглеждаше непроменен. В училище имаше нещо в Ейдън, някакво излъчване, което привличаше хората към него — и дори в този кратък момент на вратата Лори усети, че това излъчване не беше угаснало. Тя се запита за миг дали и той я преценяваше по същия начин.
— Просто ми хрумна да намина и да се уверя, че си се настанила и си добре.
— Благодаря — каза Лори с усмивка. После си спомни саждите и бъркотията в кухнята. В коридора се долавяше лека миризма на пушек и загоряло.
— Би ли изчакал мъничко? — каза тя с разтуптяно сърце. Хукна обратно в кухнята, като остави Ейдън, зяпнал учудено пред затръшнатата врата на собствения му дом.
Лори влетя в кухнята и заоглежда трескаво рафтовете, после отвори шкафовете — накрая намери някакъв освежител за въздух под мивката и напръска щедро кухнята и дневната. Почернелите стени я посрещнаха с безмълвно обвинение, подкрепено от упоритата миризма. Нямаше как да я скрие в това отворено помещение. По дяволите. Трябваше да премахне уликите, но сега нямаше време за това.
Лори се върна при Ейдън.
— Извинявай за това — каза тя. — Стори ми се, че чух телефона, но явно съм се объркала. — Тя стоеше, препречвайки коридора, така че Ейдън не можеше да види нищо зад нея.
— Чух се с Рейчъл тази сутрин — продължи Лори, прибягвайки към стратегия за отвличане на вниманието. — Изглежда, че са се настанили нормално.
— Да, тя бързо ще се окопити, струва ми се. — Ейдън надзърташе зад нея, явно надявайки се да го покани да влезе вътре и да се избави от сковаващия студ навън.
— Може ли…? — каза той. Лори трескаво потърси изход от ситуацията.
— Какво ще кажеш да ме разведеш наоколо и да ми покажеш къщата на Беа? Ще ми бъде приятно! — заяви тя, като взе палтото си. — Да уловим мига, нали така?
Глава 10
Четвъртък, 30 ноември
— Полека, Зак — извика Рейчъл, докато синът й препускаше през Грийн Парк, яхнал велосипеда си, към група възрастни японски туристи. Крехка наглед дама с бяло дантелено чадърче се вкопчи в мъжа си от страх, когато Зак прелетя край нея.
— Извинявайте — подвикна Рейчъл. Японците се усмихнаха учтиво, но изглеждаха леко травмирани.
— Зак! — провикна се Мили, като ускори ход на своя велосипед и догони брат си, улови задницата на колелото му и го принуди да намали скоростта.
Рейчъл се беше спряла на идеята за този излет на прибиране след сутрешното свиждане с Беа в болницата. Беше тежка сутрин — Беа изглеждаше изморена и измъчена, а бялото стерилно отделение като че ли беше по-тихо от обикновено. Първите изследвания се бяха оказали недостатъчни, затова лекарите назначиха ядрено-магнитен резонанс по-късно същия ден. Когато наближи кооперацията, Рейчъл си представи Зак и Мили, затворени в апартамента. Те се бяха оживили, когато им беше дала коледните календари, които щяха да отворят на следващия ден — но заслужаваха да излязат навън, защото още не бяха виждали Лондон, ако не се броят болницата и апартаментът на Лори.
— Добро утро — подвикна Бил, когато минаха край него. Той беше в предния двор и монтираше веригата на някакъв велосипед.
— Добро утро — поздрави го Рейчъл.
— В съседната сграда ли сте? — попита той, като помести леко раираната вълнена шапка на главата си. — В кооперацията на Лили?
— В онази там — Рейчъл посочи сградата. — Да. Там сме.
— Предайте й много поздрави от Бил — усмихна се той. — Напоследък не съм я виждал.
— Непременно — когато я видя — обеща Рейчъл. Лори беше споменала някаква Лили, нали? — Всъщност, Бил, може ли да те попитам нещо?
— Да, разбира се — отвърна той, като се изправи полека. — С какво мога да помогна?
— Ти май си точният човек. Има ли наблизо място, откъдето да вземем велосипеди под наем, та децата да разгледат града?
— Можете да заемете онези сините, те са общински, излиза много изгодно. Но са само за възрастни. Ти имаш малко момче, нали?