— Да, Зак. Той е на шест.
— За него вземи ето това тук. — Бил издърпа един малък „Беемхикс“ от множеството велосипеди зад него. — То е на внука ми, но днес момчето е на училище, така че няма да му трябва.
— Това е много мило — възкликна Рейчъл, като си представи как щеше да засияе личицето на Зак, когато видеше колелото.
Докато Зак летеше в посока на Бъкингамския дворец, извън обсега на сестра си, Рейчъл се молеше да върнат „Беемхикса“ на Бил непокътнат. Един еърдейл териер се спусна към колелата и Зак го избягна на косъм.
— Какво ще кажете да пийнем горещ шоколад? — провикна се Рейчъл с малкото въздух, който й беше останал. Посочи едно кафене в средата на парка — ако седнеха там, поне за известно време щяха да държат Зак далеч от маршрута на туристите.
— Добре — съгласи се синът й и наби спирачки с пронизителен писък.
Мили и Зак подпряха колелетата си на стената, а Рейчъл взе горещ шоколад за всички. Настаниха се на кокетна метална масичка и взеха чашите си в ръце, за да се стоплят — от устата им излизаха топли кълбета пара в студената утрин.
— Бъкингамският дворец е огромен, нали? — каза Зак, като погледна към сградата. — Как мислите, дали ще видим кралицата?
— Не съм сигурна — отвърна Рейчъл, — сигурно е чула, че ти се задаваш. Ти какво мислиш, Милс? Дали…
Рейчъл погледна към дъщеря си, която беше навела глава над телефона и пишеше съобщения, напълно откъсната от външния свят.
— Милипиди — Зак смушка сестра си в ребрата.
— Какво? — попита тя.
— Нищо особено — каза Рейчъл. Изражението на Мили беше отнесено, като че ли умът й бе другаде. — Добре ли си, Милипиди?
— Добре съм, мамо — сопна се Мили.
Рейчъл трепна, след това се опита да заглади положението.
— Е, добре, докато сме удостоени с вниманието ти, къде предпочиташ да отидем сега? — попита тя. — Да отидем ли до реката? Разполагаме с известно време, докато пристигне влакът на баща ви.
— Да, реката! Хайде да отидем да видим корабите! — Зак изгълта горещия си шоколад и скочи пъргаво.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Радвам се да те чуя. И знаеш ли, ти всъщност си по-яка, отколкото си мислех… И аз винаги съм искал да видя Париж.
Кога каза, че се прибираш?
Понеже спомена Кейт, аз вчера я засякох в училище. Поговорихме си малко, главно за теб. Тя ми каза, че ти искаш да станеш моден дизайнер, нали така? Освен това каза, че ще прави купон този уикенд, понеже родителите й ще отсъстват и тя много искала ти да си там.
Картър х
П.П., Понеже ме попита за името ми. Картър е фамилията ми, но повечето приятели ме наричат така. И като стана дума за прякори, откъде идва твоят ник? Много е готин.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Carter@yahoo.com
Здравей, Картър,
Щом приятелите ти те наричат Картър, значи ще бъде Картър. Попита ме за моя никнейм, ами, баща ми пръв започна да ме нарича Милипиди и така си остана. Глупаво е, обаче на мен ми харесва.
Кейт ти е казала истината, винаги ми е харесвало да измислям дрехи, затова мечтая да се занимавам с мода. Да знаеш колко ИСКАМ да можех да дойда на купона у тях този уикенд. Но баба ми все още не е добре и ще останем в Лондон известно време.
В Лондон е яко, баща ми пристига днес и се надявам да успокои малко майка ми. Взех си „Игрите на глада“, така че в момента я чета. Страхотна книга. Нямам търпение да гледам филма.
Ти какво ще правиш през уикенда?
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Привет, Мили,
Този уикенд ще разпускам. Ще се виждам с приятели в петък. Ще се излежавам до късно. Сигурно ще разджиткам плейстейшъна.
Приятно четене. Аз още не съм я чел, но чух, че е хубава — по принцип предпочитам филмите (дано да не ме помислиш за пълен тъпак?!). Какво ще кажеш да го гледаме заедно, когато се прибереш в Скипли?
Да знаеш как искам да си тук сега. Представям си те — яка червена коса, страхотни дрехи, готина усмивка. Поне това си спомням, можеш ли да ми изпратиш няколко твои снимки?
— Липсваше ми, Рейч — каза Ейдън, като прегърна жена си в коридора. — Зная, че минаха само два дни, но все пак. — Рейчъл се отдръпна леко, за да го погледне: кожата му беше изпръхнала от студения декемврийски вятър, а бръчките около очите му бяха станали по-дълбоки.