Дръпнаха зелената завеса, която отделяше леглото на Беа от останалите в помещението и за момент всички, дори Зак, се умълчаха.
— Е, здравейте — разчупи тишината Беа, като се надигна с ведра, радостна усмивка. Забеляза реакцията на Ейдън. — Ти какво очакваше, да съм полуумряла ли? — Тя се засмя и остави судокуто си на нощното шкафче. — Няма да се дам толкова лесно, така да знаеш. — Рейчъл изпита облекчение, когато видя, че Беа изглеждаше по-добре отколкото сутринта.
Лицето на Ейдън се разведри. Той се наведе към майка си и я целуна нежно по бузата.
— Радвам се да те видя.
— Крайно време беше — подкачи го Беа, като прие с усмивка букета яркожълти рози, който й беше донесъл.
Мили и Зак също целунаха баба си, а Ейдън приседна на ръба на леглото.
— Е, какви са новините, мамо?
Беа се усмихна.
— Иска ми се да имам какво да разправям — каза тя, свивайки рамене. — Обаче тук няма много за разказване — добави тя, като се наведе напред. — Макар че вчера пристигна едно симпатично младо момиче. Много е приказлива.
— А ти как се чувстваш? — попита Ейдън.
— Ами, все още ужасно — призна Беа, подръпвайки колието си. — Така де, някои дни съм по-добре от други, но тази сутрин се изправих и подът се завтече да ме посрещне. Световъртеж.
— Каза ли на доктор Пейтъл?
— Да, разбира се, казах й. Лекарите правят всичко по силите си. Направиха ми най-различни изследвания, но засега няма яснота.
— Рейчъл каза, че сутринта са ти направили изследване със скенер? — попита загрижено Ейдън.
— О, да, но не беше страшно — заяви Беа, като махна с ръка. — Просто лягаш и толкова. После те пъхат в една камера.
— Гледала съм как става по телевизията — безгрижно подхвърли Мили, докато въртеше в пръсти плитката, която се спускаше покрай лицето й.
— Ето, виждаш ли — успокои сина си Беа. — Правят го непрекъснато, Ейдън, нищо не означава. Сега просто изчакваме резултатите — на моята възраст човек става ужасно нетърпелив, както знаеш. Казах на докторката, че дамите от клуба за бридж ще се събират да се почерпят за Коледа след две седмици и няма начин да пропусна забавата.
Рейчъл и Ейдън се спогледаха многозначително и той скри усмивката си. В светския си живот Беа не допускаше компромиси.
— Е — продължи бодро тя, като улови ръце и се обърна към внуците си, — как намирате Лондон дотук?
— Супер е — заяви Зак, без да спира да бута космическия кораб лего по ръба на болничното легло. — Тази сутрин взехме колелета и отидохме до къщата на кралицата.
— Бъкингамския дворец? О, това е чудесно — възкликна Беа, кимайки. — Ами, да, тук има толкова много интересни неща. Например музеите — предложи тя. — Музеят на науката или пък на динозаврите? Музеят по естествена история? На теб той ще ти хареса, нали, Зак? — подхвърли тя и разроши косата му.
— Да. Том от нашия клас ми донесе от там линийка с картинка на стегозавър.
Мили седеше смълчана, човъркайки с върха на обувката си линолеума. Рейчъл понечи да я прегърне, но Мили се отдръпна.
— Те ще разгледат каквото трябва — обади се Ейдън, като свали якето си, с поруменели страни от сухата топлина в отделението. — Но, мамо, ние сме тук заради теб, а не сме във ваканция.
— Ами — изпухтя Беа. — Трябва да извлечете максимална полза от престоя си тук. Ще се върнем и ще се заловим с коледните приготовления, преди да сте се усетили. Ще има толкова работа за наваксване — приготвили сме само първата рецепта от книгата, нали, Рейчъл?
Рейчъл взе нежно ръката на свекърва си в своята.
— Що се отнася до Коледа, Беа, тази година можеш да си починеш. С Ейдън разговаряхме и предвид заболяването ти, бихме искали сега ние да поемем приготовленията.
— О, не, това няма да стане — заяви Беа, като се надигна и поклати глава. После вдигна ръка към челото си, сякаш внезапното движение й бе причинило болка. За момент тя изглеждаше съвсем крехка и уязвима.
— Няма смисъл да спорим — намеси се решително Ейдън. Очевидно и той беше видял случилото се.