Беа се облегна на възглавниците.
— Ами, добре, ще видим — каза тя. Усмивката й беше помръкнала.
Рейчъл чу звук от дърпане на перде, обърна се и видя доктор Пейтъл. Лекарката им се усмихна любезно.
— Госпожо Мъри — каза тя, притискайки клипборда до гърдите си, като се обърна към Беа. — Резултатите от скенера са готови. Искате ли да ги обсъдим в присъствието на вашите близки?
— Мили — обади се Беа, като се поизправи. — Ще бъдеш ли така добра да вземеш Зак и да отскочите до магазина долу? Искам нова книжка със судоку. Майка ви и баща ви ще ви чакат долу, когато приключим разговора с лекарката. — По лицето на Мили премина сянка на тревога, но момичето взе шепа монети от майка си и изведе брат си.
Доктор Пейтъл дръпна пердето и отвори картона на Беа.
— Както знаете, изискахме експресни резултати от вашия скенер и сега имаме повече информация.
Ейдън се размърда смутено на мястото си.
— И какво, какво открихте?
— Скенерът показва формация във вътрешното ухо, в близост до мозъка.
По иначе гладкото чело на Беа се появиха тревожни бръчки. Рейчъл почувства как стомахът й се стегна на възел — искаше й се да можеше да върне назад последните няколко минути и да започнат разговора отначало.
— Формация? — повтори Ейдън. — Какво означава това? Каква е тази формация? — Лицето му беше пребледняло като платно.
Лекарката продължи.
— Формацията притиска мозъка и вероятно причинява симптомите, от които се оплаквате — каза тя, като прегледа диаграмата върху клипборда и си сложи очилата за четене. — Световъртеж, замайване — това е причината и за припадъка в отделението онзи ден. — Ейдън се стресна, Рейчъл също — не знаеха нищо за това.
— На това се дължи и шумът в ушите — звънтенето.
Лицето на Беа посърна и тя остана безмълвна.
— Както сам казахте, господин Мъри, трябва да установим каква е тази формация — добави доктор Пейтъл, като вдигна глава. — За да можем да решим какво лечение да прилагаме.
Лекарката свали очилата си.
— Следващата стъпка е да направим биопсия. Вашият случай е приоритет за нас, затова назначих биопсията за утре.
— Биопсия? — изрече на пресекулки Ейдън. Рейчъл постави ръка върху крака му, за да му вдъхне сила. — Искате да кажете, че тя може да има…? — Неизречената дума увисна във въздуха.
Рейчъл инстинктивно покри ръката на Беа с нейната. Беа я стисна здраво.
— Съжалявам — каза доктор Пейтъл. — Зная, че не бихте искали да научите такава новина. Подобни оплаквания се диагностицират трудно, така че сте постъпили правилно, като сте дошли тук.
— Благодаря ви, доктор Пейтъл — заговори Рейчъл, като че ли на автопилот. — Вие ще ни държите в течение, нали?
— Разбира се — увери ги лекарката. — Ще ви се обадя веднага щом излезе резултатът от биопсията.
— Я да видим, кой иска допълнително? — попита Рейчъл, вдигнала лопатката, готова да напълни отново чиниите с овчарски пай.
Ейдън остана безмълвен, въпреки че това беше любимото му ястие.
— Аз, моля — обади се Зак и подаде чинията си. Рейчъл му сипа втора порция.
— Мили — каза тя, но забеляза, че дъщеря й пишеше есемеси под масата. — Знаеш правилото за телефоните на масата — каза строго тя. Мили я погледна изпод гримираните с пластове спирала мигли и направи отчаяна физиономия.
— Стига, де, мамо, само едно съобщение?
Рейчъл вдигна вежди с неодобрение и Мили остави телефона с въздишка на кухненския плот зад нея.
— Ти и Кейт сте разделени само от няколко дни — напомни й Рейчъл, опитвайки се да разведри обстановката. — Какво толкова важно имате да си кажете?
— Всичко — отговори Мили, като отметна тъмночервения бретон от очите си и се изсули на стола си.
Отговорът напомни на Рейчъл за собственото й юношество. Когато тя беше на възрастта на Мили, двете с Лори вечер прекарваха с часове на телефона, въпреки че цял ден бяха седели на един чин в училище. И Мили имаше право — по онова време й се струваше, че трябваше да сподели толкова много неща. В онези телефонни разговори, когато Рейчъл разтягаше кабела на нейния телефон във формата на хамбургер, те имаха да си кажат толкова много неща. Кои плакати от списание „Джъст Севънтийн“ са залепили на стените на стаите си, с кои момчета са говорили в училище. А по отношение на момчетата, за Рейчъл съществуваше само Ейдън. Всеки път, когато той я погледнеше, или поискаше да му заеме калкулатора си, всяка дума, която й бе подхвърлил на опашката в столовата — Рейчъл разнищваше всяка една подробност заедно с Лори.