— Малко бедствие — съобщи Ейдън, подавайки глава в кухнята. — Съжалявам, Рейч, душът се повреди. Просто се откачи от стената, заедно със стойката и смесителя. Не мога да спра водата.
Ейдън се държеше така, сякаш тази седмица не се отличаваше от която и да било друга, но лицето му го издаваше — пребледняло от стрес, с изопнати черти и дълбоки бръчки. Резултатите от биопсията на майка му щяха да излязат до няколко дни и несъмнено щяха да променят всичко. През изминалата нощ Рейчъл се събуди и не намери Ейдън в леглото, а после чу тихото жужене на телевизора в хола. Докосна завивките му — бяха все още топли. Сигурно и Ейдън не можеше да спи. Думите на доктор Пейтъл по цяла нощ й се въртяха в ума.
— Наводнихме ли се? — попита тя.
— Ами, малко, да. Много съжалявам, Рейч. Но трябва да бягам. — Ейдън подсушаваше мократа си коса с една хавлиена кърпа. — Трябва да стигна навреме за срещата — обясни той. — Трябва да се видя с хората от мебелната компания — надявам се да успеят да ни доставят няколко неща за къщата на Уестли.
— Не се тревожи — успокои го Рейчъл. — Честно, върви, приготвяй се.
Ейдън се изнесе от кухнята и Рейчъл надникна в блестящата баня на Лори.
— Благодаря. Ще ти се реванширам — извика мъжът й от спалнята.
Рейчъл огледа местопрестъплението — от една дупка в стената шуртеше вода във ваната и се стичаше по стената върху куп чисти бели хавлиени кърпи. Зак скочи от дивана, дотича и загледа като хипнотизиран.
— Прилича на водопад — възхити се той, а Рейчъл го прегърна през раменете. — Нали, мамо?
Рейчъл нави ръкавите на карираната си риза и се наведе напред, за да огледа положението отблизо. Водопроводните й умения бяха елементарни, но ако можеше да поправи щетите сама, щеше да го направи. Когато обаче се опита да запуши теча с хавлия в едната ръка и вдигна купчината кърпи от пода с другата, тя откри огромна локва вода.
— О, не, Ейдън — извика тя, — как мислиш, дали може да протече в апартамента под нас?
— Ами, нищо чудно — отговори мъжът й. Той стоеше в спалнята, нахлузваше елегантния си панталон върху белите си боксерки и хапеше устни. — Не е дребна повреда, нали? — След като хвърли още един поглед на водната каскада, Ейдън добави: — Сериозно, Рейч, аз само го пипнах, честна дума.
Рейчъл позвъни на Лори на мобилния й телефон.
— Ейдън, няма проблем — успокои тя мъжа си, без да отмества телефона от ухото си. — Ти тръгвай. Ние ще се оправим. Ще се видим по-късно. — Междувременно попадна на гласовата поща на Лори.
Ейдън взе куфарчето си и целуна Рейчъл.
— Добре, тогава, аз тръгвам и ще се отбия да видя мама, преди да се прибера — каза той, като стисна ръката й. — И ти благодаря. Обещавам, че ще ти се реванширам.
Той се наведе, прегърна Зак, а после се отправи към входната врата и излезе, като затвори след себе си.
Минута по-късно Мили, с размазана спирала за мигли под очите, излезе от стаята си и надникна в банята. С всеки изминал ден тя сякаш спеше все по до късно.
— Какво става?
— Малко бедствие — повтори като папагал Зак.
— Нещо такова — обади се Рейчъл. Тя стоеше до стената, притиснала хавлия до дупката в опит да спре теча. Едва когато Мили се доближи до вратата, облечена в пурпурната си пижама, Рейчъл видя, че държеше сиво коте с бели лапички. Момичето галеше нежно ушите му.
— Аха, ясно. Виж какво открих в стаята си — каза Мили, като се извъртя леко, така че котето в ръцете и да се озове срещу Рейчъл. Котето измяука тихо.
— Котка! — извика Зак, като се доближи и посегна да погали животното по гърба.
— Котка — въздъхна Рейчъл и се усмихна. — Точно това ни трябва в момента. Слушайте, деца, аз трябва да сляза долу и да съобщя на съседите, че Ниагарският водопад може да ги залее всеки момент. Милс, би ли наглеждала нещата тук?
Мили кимна утвърдително и перна ръката на Зак, за да не пипа котето.
— По-полека, Зак. И не го гали срещу косъма, не му харесва.
— Не се тревожи, мамо, ние ще гледаме водопада, докато теб те няма — обеща Зак.
Подател: LaurieGreenaway@virgin.net
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Радвам се да те чуя — и новините покрай теб са вълнуващи. Мисля, че ти си първият човек, който някога се е обръщал към МЕН за съвет по любовен въпрос. Не съм сигурна дали съм експерт в това отношение, но ще направя каквото мога! Продължавайте да се опознавате, а ти следвай вътрешното си чувство. Момчето явно е симпатично — и явно много си пада по теб (нищо чудно). Вярвам, че каквото и да решиш, родителите ти ще те подкрепят, макар че в началото може да им е трудно, но те те обичат и искат да бъдеш щастлива. Освен това, те са доста разумни, като повечето родители.