Желая ти късмет и ме дръж в течение. И се наслаждавай на Лондон — най-хубавия град на света!
Рейчъл продължаваше да натиска звънеца, защото музиката в апартамента на Джей гърмеше и сигурно не я чуваха. На третото позвъняване вратата се отвори.
— Рейчъл, здравей — усмихна се Джей. — Извинявай — отдавна ли звъниш? Тук е малко шумно. — Тя почти се смути, като видя как бялата тениска подчертаваше златистия тен на кожата му. Почти.
Зад гърба на Джей мина някакъв мъж и влезе в кухнята, последван от млада блондинка.
— Харли, нашият барабанист — каза Джей, — и Амбър. Харли, ще намалиш ли малко звука? — извика през рамо той.
— Извинявай, че те притеснявам — започна Рейчъл. — Но случаят не търпи отлагане. Имаме проблем с душа. Стойката се изкърти и направихме наводнение. Опасявам се, че има опасност да ти протече таванът — обясни тя, надзъртайки в жилището, за да провери дали разположението е същото, — в банята.
— Аха, душът — каза спокойно Джей, — с него сме стари познайници. — Той се усмихна. — Не се тревожи, не е за пръв път и по една или по друга причина, никога не ме наводнява. — Неговото философско отношение беше заразително и Рейчъл се успокои донякъде. Изведнъж шуртящата вода в банята престана да й се струва нещо кой знае колко страшно. — Лори имаше проблеми с този душ, още когато го монтираха. Мога да се кача горе и да го оправя, ако искаш.
— Не… тоест — заекна Рейчъл, — нямах предвид това.
— Наистина няма проблем — увери я Джей. — Сериозно, последния път го оправих за пет минути.
— Беше тази част тук — каза Джей, сочейки мястото, където душбатерията се окачваше за стената, като избърса ръцете си. — Поправих я, но все пак внимавайте, когато я ползвате. — Той вдигна мокрите хавлиени кърпи и ги натика в коша за пране в ъгъла. — Лори се запъна и си избра точно тази свободно стояща вана — добави той, засмя се и поклати глава. — Видяла я в „Ел Декор“ или нещо такова.
Рейчъл се усмихна.
— Благодаря ти. Много — наистина оценяваме жеста ти. Смятам, че си заслужи почерпката. Ще останеш ли да изпием по чаша чай?
— Разбира се — съгласи се Джей, като остави инструментите настрана и я последва в хола.
Рейчъл извади няколко бисквити с парченца шоколад и ги подреди върху една чиния, след което ги занесе заедно с чайника и чашите в хола.
— Ти ни спаси живота — каза тя.
— Беше дребна работа, наистина — увери я Джей. — Всъщност ти ме спаси от мрънкането на Харли — усмихна се той. — Довечера ще свирим на живо и той е нервен, понеже смята, че не сме репетирали достатъчно. — Джей се засмя. — Групарски традиции. По-лошо е от семеен скандал.
Рейчъл наля чая и му предложи бисквитите.
— Ти музикант ли си? — попита тя.
— Да — отговори Джей. — Харли и аз основахме бандата, когато бяхме на двайсет и оттогава постоянно свирим на живо, а понякога правим и турнета.
— Значи си професионалист? — поинтересува се Рейчъл.
— Бях, но от известно време се залових със собствен малък бизнес. Учил съм дърводелство и наскоро завърших няколко проекта. Преди дни взех едно помещение наблизо, за да разширя дейността си.
— Звучи интересно — окуражи го Рейчъл.
— Харесва ми — призна Джей. — Ами вие, настанихте ли се удобно? — попита той, като се огледа.
— Доволни сме, благодаря — отвърна Рейчъл. — Зак и Мили намериха едно коте тази сутрин, играят си с него в нейната стая, затова са толкова тихи.
— Не ми казвай — подхвърли Джей, като присви лешниковите си очи. — Сив котарак на ивици и с бели лапи, голям хитряга?
— И при теб ли идва? — попита Рейчъл.
— Поне би трябвало — пошегува се Джей. — Той е мой — казва се Мистър Рипли. Заради умението да се провира в хорските жилища. Но аз го храня, честна дума — засмя се той. — Просто той е роден авантюрист. Но щом Зак и Мили си играят с него, ще го занеса долу. Е, ако изключим гастролиращите котараци и непослушните душове, иначе как ти харесва престоят тук?