— Добре е — отвърна Рейчъл. — Макар че не сме тук на почивка. Майката на мъжа ми Ейдън е в болница, защото се разболя и трябваше да се прегледа при специалист в Лондон. — Тя сведе поглед и отпи глътка чай.
— О — промълви Джей, като се наведе напред, — не знаех. Много съжалявам.
— Благодаря — каза Рейчъл. — Много сме благодарни на Лори, че ни покани да останем тук, че изобщо предложи да си разменим жилищата. Иначе не знам как щяхме да се справим.
— Да размените жилищата? — повтори Джей.
— Да, тя живее у нас. Селска къща в малко селце в Йоркшир не се вписва в стила на Лори.
Джей се усмихна учудено.
— Йоркшир? Еха. Аз знаех, че заминава на почивка — но не си я представях точно така. Не мисля, че Лори е стигала някога по на север от Хампстед. И как се справя там?
— Тя спомена, че искала да смени обстановката. А Скипли е много красиво село.
— Убеден съм — увери я Джей, като се облегна на дивана. — Лори в провинцията — добави той, сякаш рисуваше наум картината. Замълча за момент, после усмивката отново пропълзя на лицето му. — Как ли се придвижва на нейните токчета?
Рейчъл се засмя.
— Аз й оставих няколко чифта топли ботуши.
— Ето това си струва да се види. И какво, значи ще се размените отново преди Коледа? — попита Джей и Рейчъл кимна. — Жалко, че няма да останете по-дълго. Коледата тук е страхотна. Лили прави невероятно угощение. Наоколо е пълно с деца, така че на Зак и Мили щеше да им хареса.
— О, да, Лори ми спомена за това — призна Рейчъл. — Но за нас Коледа е семеен празник. Малко сме скучни в това отношение.
— Няма нищо скучно в традициите — заяви Джей, като допи чая си. — Виж, аз трябва да вървя. Благодаря за чая.
— Не, аз ти благодаря — каза Рейчъл, — ти наистина ме спаси, като поправи душа.
— Никакъв проблем — увери я той. — Доскоро. А сега, ако не възразяваш, ще се опитам да убедя моя котарак да се прибере у дома заедно с мен.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Снимките, които ми изпрати, са супер, благодаря. Седя в „Лъвът и еднорогът“, точно където бяхме четиримата онази вечер. Питам се какви ли песни щеше да пускаш в джубокса, ако беше тук сега. Така ми се иска да си тук. Имат страшно много тави на Мотаун, например парчета на Сюприймс. Ти нали каза, че ги харесваш? Ще пусна една песен за теб.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Мили,
Пак съм аз. Ще ми дадеш ли телефонния си номер? Може ли да ти се обадя? Отново видях Кейт и я помолих да ми го даде, обаче тя отказа по някаква причина. Не зная, тя се държи странно. Слушай, Мили, искам да поговорим нормално, да чуя гласа ти.
Когато се позвъни на вратата няколко минути след седем часа същата вечер, Рейчъл си помисли, че е Ейдън.
На минаване покрай огледалото над камината тя зърна отражението си и се намръщи. Изглеждаше състарена, изморена и около очите й се бяха появили нови бръчки. Тревожеше се за Беа, за Ейдън, за Мили — и това беше изписано на лицето й.
Рейчъл отвори вратата и видя Джей, с една красива жена със златистокестенява коса.
— Рейчъл, здравей — усмихна се Джей. — Просто ми хрумна да те попитам дали искаш да дойдеш на нашия коледен концерт тази вечер. Ще свирим наблизо. Шивон ще дойде — в този момент той явно се сети, че двете жени не се познаваха. — Извинявай — добави той, като размаха ръка между кестенявата жена и Рейчъл, — Шивон, това е Рейчъл. Рейчъл, запознай се с Шивон.
— О, здравей — каза Рейчъл, смутена от външния си вид, все още по долнище от анцуг и някаква стара тениска на Ейдън. — Лори ми е разказвала много за теб.
— Изобщо не ти вярвам — пошегува се Шивон с широка, искрена усмивка. — Извинявай, че не се отбих по-рано. Не съм на себе си, защото съм във вихъра на романтично увлечение — обясни тя с блеснал поглед. — След толкова години суша, Рейчъл. Фантастично е. — Усмивката й беше заразителна и Рейчъл инстинктивно й отвърна с усмивка.
— Благодаря за поканата, но за съжаление няма да мога — извини се Рейчъл, клатейки глава. — Наистина не мога. Понеже Ейдън е в болницата, а Зак…
В този момент се позвъни на домофона и тя вдигна ръка извинително, преди да се обади.
— Здравей, скъпа, аз съм — прозвуча гласът на Ейдън. — Забравил съм си ключовете, извинявай. Можеш ли да ми отвориш? — Рейчъл натисна бутона и чу далечното отваряне и затваряне на входната врата. Когато Ейдън се появи на стълбищната площадка, тя го представи на Шивон и Джей.