— Обикновено не съм толкова мокър — пошегува се той, като прокара пръсти през подгизналата си коса и се опита да отцеди струйките вода. — Навън вали като из ведро.
— Има ли новини? — попита Рейчъл. Ейдън поклати глава.
— Казаха, че утре…
— Опитвахме се да убедим жена ти — обади се Шивон, — и теб също, разбира се — добави тя, — да дойдете с нас на концерта на живо на Джей.
— Концерт? — повтори Ейдън. — Аз съм скапан, за съжаление — но ти защо не отидеш, Рейч? — предложи той, като остави чантата с лаптопа си в коридора зад нея и понечи да съблече подгизналия си шлифер. — Аз ще наглеждам нещата тук.
Той се обърна към Джей и Шивон и прошепна високо:
— Тоест ще се пльосна пред телевизора, но ако възникне пожар или обир с взлом, ще се притека на помощ.
— Върви, Рейч — добави той, — сериозно. Ти трябва да отидеш.
— Сигурен ли си? — попита Рейчъл. — Като знаем какво става…
— Нима наистина мислиш, че мама би искала да се вайкаме и да се мъкнем с отчаяни физиономии? Не можем да направим нищо, докато не научим диагнозата. Хайде, излизай. Имаш нужда от малко разтуха.
— Добре — съгласи се колебливо Рейчъл. — Шивон, би ли изчакала десет минути, докато намеря какво да облека?
— Шивон и Рейчъл — съобщи Шивон на мъжа на вратата на пъба, — ще ни намериш в списъка на Джей. — Гардът прегледа клипборда си, след което постави печати върху ръцете им. Рейчъл разгледа с любопитство черния отпечатък от вътрешната страна на китката си.
— Това дали ще се измие? — попита тя. Шивон само се усмихна и я поведе надолу по стълбите към залата, където щяха да свирят Джей и неговата банда.
Преди да излязат, Шивон бе видяла как Рейчъл измъкна една плетена сива блузка без ръкави и кремава жилетка от куфара си и беше размахала ужасено ръце. След това беше отворила гардероба на Лори и се беше заровила вътре.
— Ето — каза тя, като извади рокля с дълъг ръкав от черна дантела и обточена със златен ширит. — И обуй тези обувки… стават ли ти? — попита Шивон, като подаде на Рейчъл чифт черни кожени ботуши. Токчетата бяха много високи. Рейчъл облече тоалета, след което се обърна да се огледа. — Не е лошо — подхвърли Шивон, като й подаде малка винтидж чантичка в цвят старо злато, с тънка дълга дръжка.
Когато Рейчъл прекоси тъмния салон, тя изведнъж се почувства смутена от наконтения си вид.
— Е, каква е твоята отрова? — попита Шивон с пакостлива усмивка. — А, не, няма да ти взема „Радлер“.
— Не знам — промълви Рейчъл, — изненадай ме.
Шивон взе за двете уиски с много лед и Рейчъл трепна, когато отпи първата глътка. Тя огледа непознатата обстановка и предположи, че колкото по-бързо успее да довърши питието си, толкова по-скоро ще може да се прибере вкъщи. Около бара се бяха струпали странна смесица от тийнейджъри и застарели мъже, които се надвикваха с музиката. Нима я оглеждаха? Рейчъл се сконфузи.
— Не се притеснявай от навалицата — успокои я Шивон, четейки мислите й. — Бандата на Джей ще ти хареса.
По времето, когато започна истинският купон, Рейчъл вече беше пресушила две уискита — Шивон донесе нови питиета, преди тя да успее да възрази. Хората се забавляваха и Рейчъл с изненада установи, че започва да се отпуска.
След кратка почивка Джей излезе на сцената и Шивон я стисна за ръката. Харли седна зад барабаните, басистът се появи и Амбър нагласи височината на микрофона. Когато Джей изсвири първите, акорди на песента, сладостно-горчивият вокал на Амбър премина в дива, жарка версия на „Санта Бейби“. Рокаджийският саунд придаваше характер на иначе сладката песен и косъмчетата по ръцете на Рейчъл настръхнаха. Шивон я смушка в ребрата.
— Аз какво ти казах — прошепна тя.
След това бандата ускори темпото. Едно след друго следваха сърцераздирателни рок парчета, а публиката нямаше насита за още. Шивон улови Рейчъл за ръката и двете се развихриха на дансинга. Във високите ботуши и фантастичната рокля на Лори, Рейчъл погледна усмихнатото лице на Шивон и почувства нещо, което не беше изпитвала от години — свобода. А когато басистът улови погледа й през тълпата, тя не можа да сдържи усмивката си.
След втория бис бандата слезе от сцената, а Шивон поведе Рейчъл към една стая зад кулисите. Сияещи и опиянени от доброто представяне, музикантите седяха на пластмасови столове и пиеха бира направо от бутилките. Джей преливаше от доволство.