— Значи ти си се преместила тук наскоро? — попита Джойс, вече по-меко, докато другите бъбреха унесено за шоуто „Ела да танцуваме“. Лори поклати глава.
— Аз съм тук само за малко. Отседнала съм в къщата на моята приятелка Рейчъл.
— Рейчъл… — Джойс се замисли, опитвайки се да свърже името с нечие лице. — О, да, снахата на Беа. Симпатично момиче. Прекрасни деца. — Джойс се усмихна. — Да, Беа е един път жена. Има златно сърце. Сега щеше да е тук, ако не се беше разболяла. Ние всички много се тревожим за нея.
— Рейчъл и семейството й са отседнали в моя апартамент в Лондон, за да могат да бъдат близо до нея — обясни Лори. За момент я обзе носталгия по дома, когато се замисли за викторианските сгради, за жилището си, за Шивон.
— О, това е много мило, нали? — каза Джойс, после добави: — Наближава четири часът. Човекът от благотворителната организация ще дойде всеки момент, за да вземе дрехите. Лори, ти занеси черните торби с негодните дрехи отзад, а пък ние ще приготвим тези тук. — Лори се изправи и взе черните торби, за да ги отнесе в едно прашасало складово помещение.
Когато се върна, отвън бибиткаше клаксонът на някаква кола и жените трескаво нарамиха торбите с дебели зимни дрехи, които бяха сортирали.
— О, не се притеснявайте за това — каза Лори с усмивка, като взе няколко торби от Джойс и Пам, без да обръща внимание на протестите им. Съвсем в духа на свободната седмица.
Даяна отвори тежката входна врата с торбите в едната ръка и дори успя да я улови на косъм, преди да се затръшне в лицето й. Даяна закрачи по алеята към минивана отвън, който беше спрял на десетина метра по-надолу.
Задните врати на вана бяха отворени и Даяна започна да товари торбите, като се смееше и шегуваше с шофьора. Лори тръгна към тях, но се спъна и изпусна една от торбите, които носеше. Съдържанието се изсипа по пътеката. Лори въздъхна, остави другите торби на земята и се зае да събира дрехите. Една вълнена шапка с шарки във формата на снежинки и тъмносиньо палто лежаха на земята. Когато посегна да вдигне палтото, тя забеляза, че шофьорът клекна пред нея и нахлупи вълнената шапка на своята — обезоръжаващо красива — глава.
— Може ли да я взема — попита той с озарено от усмивка лице. Имаше тъмноруса коса и леко набола брада — на зимното слънце яркосините му очи сияеха. Нямаше съмнение по въпроса. Този мъж беше… безкрайно привлекателен. Някакъв суров вариант на Райън Гослинг. На Лори моментално й стана ясно — нищо чудно, че дамите се надпреварваха коя да занесе торбите.
— Няма проблем, твоя е — отвърна тя. — Но да крадеш от благотворителна кауза? Едва ли е добре за кармата ти, не мислиш ли?
— Ами, не знам — каза той, като смъкна шапката с едната ръка и пое торбите на Лори с другата. — То не е точно кражба. Аз им отделям доста от времето си — смятам, че можем да се споразумеем все някак. — Лори закрачи до него към вана. Даяна стоеше там, гледаше ядосано Лори, а мъжът натовари дрехите в багажника. След това се обърна отново към Лори и погледна Даяна в очакване да ги запознае.
— Патрик — изрече колебливо тя, после махна с ръка към Лори, — запознай се с Лори. — Прозвуча така, сякаш думите й причиняваха болка.
— Приятно ми е — каза Патрик, като подаде ръка на Лори. Тя почувства тръпката на вълнението, когато топлата му кожа докосна нейната. Нима изпитваше трепет? Колко смешно, укори се Лори, като издърпа ръката си. Този мъж изобщо не беше неин тип. Той изглеждаше по-млад от нея и тя никога, за нищо на света не си падаше по по-млади мъже. Освен това предпочиташе тъмнокоси. И високи, като… — тук тя отново се скастри наум. Не можеше да сравнява всеки срещнат мъж с Джей.
Очите й се плъзнаха надолу — дори под вълнения пуловер се виждаше, че тялото му беше силно и стегнато, а дънките му стояха страхотно.
Даяна се беше изнизала, оставяйки Патрик и Лори да се съзерцават безмълвно.
— Аз също се радвам да се запознаем — каза Лори, като го погледна в очите.
— Надявам се, че ще се видим отново — подхвърли той с чаровна усмивка. — Редовно ли ще помагате като доброволка тук? За нас дните около Коледа са най-натовареното време.
Ако три часа по-рано някой й беше казал, че тя ще обмисля възможността да отдели още часове от ценното си време и да ги прекара с тези жени в общинския център, Лори нямаше да му повярва. И все пак, през последните два часа жените някак бяха омекнали, поне мъничко. Джойс дори й се стори, ами, мила. Пък и никъде не се казваше, че свободната седмица е лесна работа.