— Лори! — Андреа се устреми към вратата и я посрещна със сърдечна прегръдка. Лори я прегърна на свой ред.
— Не знаех дали ще те заваря — заговори тя.
— Снощи бях нощна смяна — обясни Андреа, посочвайки захвърлената в коша за пране униформа на медицинска сестра.
За Лори Андреа беше повече сестра, отколкото братовчедка. И двете бяха прехвърлили трийсетте и бяха израснали заедно. И двете бяха наследили тъмната коса и матовата кожа на своите испански майки, но приликата между Андреа и леля Клара свършваше тук — всичко в Андреа беше естествено, от женствените извивки до напълно лишените от грим кафяви очи.
— Ела да седнеш тук — подкани я Андреа, като разчисти място на дивана сред десетките пухкави възглавнички, от които флоралната тапицерия почти не се виждаше. — Е, какво става? Какво те води тук в — тя погледна часовника си — десет и половина сутринта? А пък аз си мислех, че моето работно време е шантаво.
Лори се облегна назад и събитията от тази сутрин я заляха като приливна вълна.
— Направих ужасен гаф в работата.
— Но аз си мислех, че кариерата ти се развива страхотно?
— И аз така мислех — изрече Лори, после прехапа устни. — Но не е така. — Жилото на унижението все още лютеше. Тя беше работила в „Сиймлес“ четири години, упорито градейки репутацията си, и сега, само заради две глупави грешки, всичко се беше сринало.
— Какво се случи? — попита Андреа със загрижен поглед.
— Издъних се, много — отвърна Лори. Когато братовчедка й я прегърна през раменете, сдържаните до момента сълзи бликнаха и тя се задави в ридания.
— Всичко е наред — прошепна утешително Андреа. — Всичко ще бъде наред. — В топлината на прегръдката й Лори плака до пълно изтощение. Накрая се отдръпна.
— Искаш ли да ми разкажеш за това? — попита Андреа.
— Не зная — прошепна Лори. — Още не. Ужасно е.
Братовчедка й кимна.
— Разбира се. Както искаш. Сега си сред свои. Защо не останеш да пренощуваш у нас тази вечер?
— Благодаря — промълви Лори, поизправи се и избърса очите си. — Може да се възползвам от поканата, само този път. — Тя се помъчи да се усмихне и да разведри атмосферата. — Ами ти, какво правиш?
— Ха, какво пък, сега ще се почувстваш по-добре — възкликна през смях Андреа. — Върнах се тук, пестя за първа вноска за собствен апартамент. При мама, цял ден и цяла нощ. — Тя кимна към кухнята, където Клара приготвяше чай, и направи престорено измъчена физиономия. — Представяш ли си? Татко се измъкна да разходи кучето — за втори път тази сутрин — и не мога да му се сърдя.
Лори се усмихна, после се огледа из стаята. Навсякъде имаше снимки — Лори видя една, на която бяха двете с Андреа като деца, позираха като поп звезди. Обстановката тук беше толкова различна от нейния собствен апартамент, обзаведен в стилен минимализъм.
Клара се върна в хола с чай и бисквити, които остави на масата.
— През уикенда разговарях с майка ти — каза тя.
— О, така ли? — отвърна Лори, давайки си сметка, че не се беше чувала с майка си най-малко от две седмици. — Как е тя?
— О, Лори, с тези нейни мъже — възкликна Клара с нотка на отчаяние. — Искам да кажа, не й стига баща ти, който я напусна, без да се обърне назад. Какво преживя заради него, цяло чудо е, че не умря от мъка навремето, но сега става още по-лошо, миличка.
— Не преувеличавай, мамо — обади се Андреа, взе си една бисквита от чинията и погледна Лори. — На мен ми се стори добре, когато разговарях с нея.
— Добре? — повтори Клара. — Явно не ти е разказала цялата история, Андреа. Повярвай ми, тя изобщо не е добре. С Хавиер са скъсали и тя е много самотна.
— Хавиер? — попита Лори.
— Да, стара изгора. Двамата бяха заедно само няколко месеца. Но нали знаеш, за майка ти това е поредното любовно разочарование, което да допълни колекцията — заяви Клара, като вдигна ръце във въздуха и поклати глава. Андреа погледна Лори в очите и й прошепна: „Не й обръщай внимание“.
Поредното любовно разочарование, помисли си Лори. Цял живот се беше стремила да се отличава от майка си — да бъде по-независима, по-успяла, по-жилава. За нищо на света не би оставила щастието си в ръцете на някой мъж. Но сега, неомъжена и сама на трийсет и пет, с разбито сърце и на път да загуби работата си, Лори се запита дали двете нямаха повече общо, отколкото й се искаше да признае.