— Много си мила, Даяна. Тя ще оцени жеста ти. — Рейчъл седна на ръба на Г-образното канапе. — А при вас какво става? Ти успя ли да се запознаеш с Лори?
— Всичко е наред, през последните две седмици в работата е доста натоварено. Да, запознах се с Лори. — Даяна се поколеба за момент, преди да продължи. — Съдейки по изражението й, бих казала, че преживява културен шок. Но съм убедена, че ще намери своето си място. Днес дори дойде в общинския център, за да се включи в благотворителната инициатива, така че определено полага усилия.
Рейчъл се ококори от изненада. Опита се да си представи елегантната Лори до Даяна и приятелката на Беа, Джойс, в невзрачния, леко занемарен общински център. Картинката я накара да се усмихне.
— Тя е малко странна, нали, Рейчъл? Появи се в центъра накипрена в червена рокля като за модно ревю и с обувки на тънки високи токчета. Искам да кажа, в Скипли такива тоалети са излишни, нали? А тя е… ами, май никак не я бива в кухнята. Само това ще кажа. Много е различна от теб, Рейчъл. Не разбирам как така двете сте станали приятелки.
— Противоположностите се привличат, както се казва — възрази Рейчъл, свивайки рамене. — А старите приятели, дори когато животът им поема в различни посоки, ги свързва общата история и споделените преживявания, нали?
— Сигурно си права — съгласи се Даяна, без да звучи убедено. — Слушай, Алфи скимти за разходка, трябва да го изведа навън. Ще си мисля за Беа днес. И ще стискам палци. Ще ме държиш в течение, нали?
— Разбира се, Даяна. Доскоро.
Ейдън наля първото кафе за сутринта в две големи чаши.
— Ти нали ми спомена за някакво коледно събитие със северни елени и приказни герои? — попита той. Двамата с Рейчъл бяха решили да запълнят програмата на Зак и Мили, за да ги разсеят от мисълта за операцията на баба им.
— И аз си мислех същото — каза Рейчъл. — Предложих им да ги заведем. Остава само да убедя Мили, че ще бъде по-забавно от разходка по търговската улица. — Тя чуваше гласа на дъщеря си, която говореше по телефона в стаята си. От сутринта не си беше подавала носа.
— Страната на чудесата и северните елени звучи супер — възкликна Зак, който, дочул разговора им, надзърна в кухнята. — Ще има ледена пързалка, живи елени, отиваме, ура! Мамо? Нали може?
— Чакай да поговоря със сестра ти — каза Рейчъл. — Но съм почти сигурна, че ще уредим нещо, да, Зак.
Ейдън прегърна сина си и го целуна по главата.
— Днес искам да бъдеш послушен, Зак. И ако видиш Дядо Коледа, ще му кажеш, че тази година си бил много добро момче, нали? — Той замълча. — Можеш да му споменеш, че аз искам яхта. А ако има място на шейната си, може да ми донесе и едно порше. — Зак се изкикоти и се притисна към баща си.
— Ти сигурен ли си, че не искаш да се присъединиш към нас по-късно? — попита го Рейчъл.
Ейдън задържа поглед върху сина си, после вдигна очи към жена си. Понижи гласа си до глух, по-сериозен тон.
— Мислех, че разбираш — изрече тихо той.
— Така е — промълви Рейчъл. — Просто би било хубаво, ако…
Ейдън издиша бавно.
— Знаеш, че много бих искал, Рейч. Но още не мога да се съвзема, след като чух каква сума ми поискаха от мебелната компания — трябва да намеря някой друг, който може да монтира рафтовете и шкафовете на по-прилична цена. А на всичкото отгоре и операцията на мама…
Зак моментално наостри уши.
— Баба Беа ще оздравее, нали?
— Не се тревожи, миличък — успокои го Рейчъл, като разроши кестенявата му коса и се опита да прогони собствените си страхове. — След операцията баба Беа ще бъде както преди.
Първата спирка на Рейчъл, Мили и Зак беше откритата ледена пързалка близо до входа. Рейчъл се нареди на опашката пред касата, а Зак и Мили седнаха на една скамейка, за да погледат двойките и семействата, които се носеха по леда, някои елегантно, други — както можеха.
— Един чифт 38, един чифт 37 и един чифт 31, ако обичате — каза тя на намусената служителка, като й подаде своите ботуши „Угс“, кубинките на Мили и маратонките на Зак.
— Ето — процеди жената, като тръсна безцеремонно три чифта кънки върху плота. Рейчъл се зачуди дали наистина е довела децата си на правилното място. От години не беше обувала зимни кънки и не знаеше дали нямаше да прекара половината от престоя си по дупе на леда.
Тя се върна на скамейката и клекна пред Зак, за да му помогне да напъха крачетата си в кънките, докато Мили обуваше нейните. Момичето гледаше отнесено нанякъде.