— Имаш право, знаеш ли — съгласи се Даяна, галейки Алфи по главата така, че очите му изпъкнаха още повече. — Всъщност откакто Ричард напусна бизнеса ни, работата потръгна, така че в това отношение ми направи услуга.
— В какви видове интериор си специализирала? — попита Лори.
— О, правя всичко — къщи, стари вятърни мелници, едновремешни плевни… — обясни Даяна. — От години съм в бизнеса, но откакто се заех сериозно с маркетинга, най-после настъпи известно раздвижване. Двамата с Ейдън сме си партнирали в два проекта за преустройство на плевни. Знаеш ли, аз все повтарям на Рейчъл, че трябва да се включи и тя.
— Така ли? — учуди се Лори. Винаги беше смятала, че приятелката й е доволна в ролята си на майка и домакиня.
— Да, тя е природен талант. Как само обзаведе стаите на децата — идеите са изцяло нейни. — Лори се усмихна, като се сети за пиратския кораб в стаята на Зак. — Бих искала да предлагам такива неща — и с радост бих платила за обучението й. Човек може да научи детайлите, но вътрешният усет не се учи — а Рейчъл го има в изобилие. Опитай се да й повлияеш, чу ли? Тя все си измисля разни извинения.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Лори, решена да обсъди въпроса с Рейчъл още при следващата им среща. Приятелката й открай време не осъзнаваше своите таланти.
— А междувременно — каза тя, като се изправи, — мисля, че е време за десерта. — Даяна кимна в знак на съгласие и Лори извади от фризера една кутия карамелен сладолед с орехи. Тя раздигна чиниите и сервира кутията, заедно с две купички и лъжици.
— Ами този мъж днес — подхвърли небрежно тя, докато се опитваше да вклини лъжицата в замръзналия сладолед. — За Патрик… ти… ъ…
— Дали ме интересува? — попита Даяна. — Ами, не отричам, че е привлекателен… — по лицето й плъзна лека руменина, — но той е прекалено млад за мен. Аз съм в добра форма, зная — тя разроши игриво косата си и се усмихна, — но не се заблуждавам. Вече съм на четирийсет и шест. — Тя сви рамене. — Патрик е наслада за окото, само толкова.
После тя се наведе съзаклятнически към Лори.
— Но поразпитах тук-там. И трябва да ти кажа — прошепна театрално тя. — Съвсем случайно научих, че той е ерген. Така че пътят е свободен.
— О, не — възкликна Лори, клатейки глава. — Не те попитах заради мен. — Но какво пък, помисли си тя, в Скипли ставаше поне мъничко по-интересно.
— Не ми влиза в работата — подхвърли Лори, оглеждайки критично торбестите дрехи на Даяна. — Но ти да не си отслабнала в последно време?
— О, да, наистина свалих няколко килограма, откакто Ричард си тръгна. Бракоразводната диета, както се казва — призна Даяна, като погледна тялото си и сви рамене.
Тя се зае да помага в зареждането на съдомиялната машина и Лори забеляза, че бялата блуза и свободният тъмносин панталон висяха изпразнени.
— Просто — каза тя, като отстъпи крачка назад и наклони глава, — ми прави впечатление, че дрехите са ти прекалено големи. Ела с мен — и като остави приборите на плота, Лори отведе Даяна пред огледалото в коридора. — Ето, виж — каза тя, като издърпа назад излишния плат, така че да прилепне до тялото на Даяна. После надзърна над рамото й, за да могат и двете да виждат отражението в огледалото.
— О, боже, това е като в предаването „Преди и сега“ — засмя се Даяна.
— Може би — съгласи се Лори. — Но сериозно, Даяна, виж колко са широки дрехите ти. Дай да ти ги стесня. Убедена съм, че видях шевна машина в стаята на Мили.
Даяна я погледна подозрително и след това, виждайки, че Лори не приемаше откази, съпротивата й се сломи.
— Добре — усмихна се тя. — Действай.
— Имаш ли още грамадни дрехи?
— Ах — въздъхна Даяна, — сигурна ли си, че си готова за подобно предизвикателство?
Глава 16
Четвъртък, 7 декември
— Фион не беше като другите лъвове — прочете на глас Мили от книгата с твърди корици. — От момента, когато се отдели от прайда и се устреми към мен през равнините на Масай Мара, аз почувствах връзка — тя не беше агресивна, тя ми се доверяваше и аз инстинктивно й се доверих. Знаех, че излагам живота си на риск, само като стоях там, но щом Фион побутна нежно ръката ми с глава, с този първи контакт, аз се почувствах сигурна, че ще станем много добри приятелки.
Рейчъл погледна Беа, която лежеше в болничното легло. За момент човек би помислил, че тя просто е заспала. Както винаги, на врата й висеше златният медальон със снимката на покойния й съпруг Дейвид, близо до сърцето й. С дишането й медальонът се издигаше и спускаше леко.