Но Беа не се беше събудила след операцията вчера. Ейдън седеше на стол до нея, хванал главата си в ръце. Доктор Пейтъл им каза, че е добре да говорят на Беа, че може би тя чува гласовете им. Но не можа да им каже нищо повече. Подчерта, че е невъзможно да прогнозират дали и кога състоянието на Беа ще се подобри.
— Наистина ли мислиш, че тя ме чува? — попита Мили, затваряйки книгата.
— Сигурна съм — отговори Рейчъл, като прегърна дъщеря си през раменете. — И тази книга беше добър избор, Беа много обичаше да чете за Африка.
В болничната стая се възцари тишина. Дори Зак притихна, гледайки баба си с натъжени очи.
— Мамо — заговори накрая Ейдън, — донесохме ти едно малко радио. Цифрово, нали помниш как все ти повтарях, че трябва да си вземеш такова. Ето, донесохме го. — Той се пресегна, взе радиото и го постави на нощното шкафче до леглото, включи го в мрежата, но не пусна звука. — Сега можеш да слушаш Радио 4, зная, че не искаш да пропуснеш радио новелата за семейство Арчър само защото не си добре.
Рейчъл усети как в гърлото й заседна буца, чувайки болката в гласа на мъжа си. Тя посегна да улови ръката му, но той се отдръпна.
— Искате ли да отидем заедно в Брокуел Парк и да подишаме чист въздух — предложи Рейчъл на Мили и Зак, когато се прибраха в апартамента. — Да видим спортната площадка?
— Да! — възкликна Зак с грейнали очи и се завтече в коридора, за да обуе маратонките си.
— Как може да е такъв — промълви Мили, — като знае, че баба е болна?
— Той я обича. Знаеш това, Мили. Но не можем да седим тук по цял ден и да се тревожим за баба ви — тя не би искала подобно нещо. Ще ходим на свиждане, когато е възможно, а през останалото време тя ще знае, че мислим за нея. Но не бива да се предаваме.
Мили тъжно сви рамене.
— Хайде, Милс — подкани я Рейчъл, като вдигна чинията си. — Джей спомена, че в апартамента на партера живее момиче на твоята възраст, казва се Ники. Какво ще кажеш, искаш ли да й се обадим?
— Добре — съгласи се някак неохотно Мили. — Да го направим.
— Ще изведа децата навън — каза Рейчъл, подавайки глава в хола, където седеше Ейдън. — Така няма да ти висим на главата и ти ще можеш да мислиш на спокойствие.
— Благодаря — промълви Ейдън, приведен над лаптопа на дивана. — Добре си го решила. Новите дърводелци ще ни побъркат.
— Желая ти успех, скъпи — прошепна Рейчъл, като стисна лекичко ръката му.
Екипирани със зимни палта, шалове и шапки, Рейчъл, Зак и Мили заслизаха по стълбите. Стигнаха до партера и Рейчъл поведе децата. Надвеси се да погледне към сутерена — там беше тъмно и се долавяше лек мирис на влага.
— Мамо — обади се Мили от коридора, — какво правиш?
— Джей каза апартамент номер 1.
— Да — потвърди Мили. — Но ти какво смяташ да правиш, да я поканиш вместо мен? Не ме излагай. Вече съм на петнайсет, не съм малко дете като Зак.
— Ох — въздъхна Рейчъл и се изправи. — Права си. Извинявай. — Тя вдигна ръце помирително. — Искаш ли ние със Зак да те чакаме тук, докато ти се запознаеш с нея и ни съобщиш плановете си?
— Така става — процеди Мили и слезе в сутерена. Рейчъл наклони леко глава към стълбището. Вратата се отвори и тя чу кикотене на тийнейджърки. Нещата очевидно се развиваха положително.
Минута по-късно Мили се заизкачва по стълбите.
— Ние с Ники отиваме в Топшоп — заяви тя. Рейчъл се надвеси над перилата и видя момиче с късо подстригана руса коса с розов кичур. Тя й помаха.
— Ще се видим в апартамента по-късно — добави Мили.
Рейчъл се опита да прогони усещането за отхвърляне.
— Добре. Да се върнете навреме за вечеря. Ти взе ли си…
— Да, мамо, взех си мобилния телефон и портмонето — въздъхна Мили.
— Добре — каза Рейчъл, като сложи ръкавиците си. — Приятно ми е да се запознаем, Ники — подвикна тя.
Мили я срази с леден поглед.
— Довиждане, мамо.
Рейчъл седеше на ниската стена и наблюдаваше как Зак пълзи по катерушката. Вече се беше сприятелил с няколко други деца и сега им показваше най-добрия начин за катерене до върха. Рейчъл отпи глътка кафе и хвана картонената чашка с две ръце, за да ги стопли. Зак погледна майка си и засия в широка усмивка, а тя му помаха. За момент Рейчъл видя, че Зак, нейното малко момче, растеше бързо.