Дали щеше да дойде ден, когато и Зак като Мили щеше да копнее да се откопчи от семейството си? Тя въздъхна тъжно, осъзнавайки неизбежността на ситуацията. В края на краищата, навремето Мили споделяше всичко с майка си и баща си — от надеждите и мечтите си до дребните изблици на завист и караници, но напоследък нейните мрачни мълчаливи настроения ставаха все по-чести. Рейчъл пиеше бавно кафето си, като оглеждаше останалите родители и деца на площадката — дали и на другите майки им беше толкова трудно да пуснат децата си от родното гнездо?
Тя глътна последната глътка кафе и извика на Зак, че е време да се прибират.
Мили се прибра малко преди шест часа с нов раиран шал и тънки бронзови халки на ушите.
— Еха — възкликна Рейчъл, — харесват ми. Дай да ги видя. — Мили отметна косата си назад и показа новите обици. — Отиват ти — призна Рейчъл. — Значи се сприятелихте с Ники?
— Да — каза Мили. — Ники е много готина. Тя ми разказа за уроците по рисуване, които води Шивон от съседния апартамент — тя е учителка в училището на Ники. Всеки петък след часовете, и тя мисли, че няма проблем да ходя и аз. Може ли? — Лицето на Мили сияеше, за пръв път от дни тя изглеждаше щастлива.
— Не виждам причина да не отидеш — насърчи я Рейчъл. — Щом Шивон няма нищо против още една беля на главата. — Мили я изгледа убийствено.
— Шегувам се — засмя се Рейчъл. — При това една много талантлива беля.
— И, мамо — добави Мили, — има още нещо. Ники ме попита дали искам да отида с нея в Камдън през уикенда. Може ли?
Камдън? Там имаше пазар, нали? Всъщност Рейчъл не знаеше почти нищо за това място.
— Ще попитам баща ти — обеща Рейчъл.
— Моля те, мамо — примоли се Мили, като пусна една очарователна усмивка.
Рейчъл вдигна ръце и се разсмя. Толкова беше хубаво да види образа на щастливата дъщеря, която познаваше някога.
— Добре, добре, може.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Carter@yahoo.com
Извинявай, че се изгубих. Тук програмата е доста натоварена и баба ми се разболя много сериозно. Е, ние се опитваме да се държим нормално. Намерих си нова приятелка, едно момиче, които живее под нас. Тя живее с баща си и той е много разбран, позволява й да прави най-различни неща. Мъничко й завиждам.
Странно е да съм тук точно преди Коледа, когато обикновено украсяваме къщата. Но баба ми е много болна, така че за момента не знаем кога ще се върнем.
Сега трябва да изчезвам, вечерята е готова. Надявам се, че при теб всичко е наред.
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Ето те най-после! Здравей.
Аз ли си въобразявам, или ти ме заливаш ту с вряла, ту със студена вода, Мили? Не искаш ли да ти се обадя? Какво става? Така де, знам, че баба ти е болна, но не разбирам защо ти се промени толкова много. Ще ми изпратиш ли телефонния си номер?
Глава 17
Петък, 8 декември
— Как изглеждам? — попита Даяна, като излезе от банята и се завъртя в преправената като нова червена рокля. Лори я беше стеснила в талията и беше изрязала деколтето, след това събра презрамките, превръщайки демодирания модел в елегантна рокля а ла Мерилин Монро.
— Еха — възкликна Лори и плесна с ръце. Даяна сияеше. Останалите жени се усмихваха одобрително.
Когато Даяна се върна да се преоблече, Лори седна до Джойс и се зае да сортира зимните връхни дрехи. Джойс се обърна към нея.
— Роклята на Даяна е станала чудесна — призна тя. — Дали не можеш да направиш нещичко с моята стара блуза? Така де, ако не си много заета? — Тя подръпна плата на блузата си и отстъпи леко назад, така че Лори да може да я разгледа. Нелош модел, но дрехата беше избеляла — и несъмнено навяваше на мисли за средата на 80-те години. — Вече не си купувам нови неща — обясни Джойс. — Не мога да си го позволя с моята пенсия.
— Разбира се — каза Лори. — Мога да се опитам. Но няма да ми се сърдиш, ако не ти хареса.
Джойс й намигна.
— Тази стара блуза? Няма начин да стане по-лошо.
— Ужасни новини за коледната вечеря — обади се от другата страна на масата Пам. — За пръв път от години няма да могат да я организират.
Другите жени се затюхкаха в хор.
— Голям срам — каза Даяна.
Джойс се зае да обясни на Лори.
— Един от приютите за бездомни в Лийдс всяка година предлага коледна вечеря, но този път не могат да си го позволят заради орязания бюджет.