— Така ли мислиш? — промълви свенливо Лори, надявайки се, че притеснението й не си е проличало. — Аз се бях насочила към „неподражаема слонова кост“ — тя вдигна мострата, така че Патрик да може да я види отблизо.
— Определено магнолията — каза той, като посочи кутията. — Всъщност какво ще боядисваш?
— Стените на кухнята — отговори Лори леко смутено. — Имах малка злополука. Ами ти?
— Направи си сам — каза той, като посочи скобите за стенна етажерка.
Настъпи моментно мълчание, натоварено с неизказаност.
— Може ли да ти помогна? — предложи той. — Случайно имам опит с боядисването.
Лори се поколеба за миг. Щеше да е полезно да има поне един човек, който знае какво прави.
— Да, би било чудесно. — Тя взе едно мече и две четки и ги отнесе на касата, заедно с кутията боя. — Ако си сигурен, че нямаш друга работа.
— Ами, етажерката може да почака — заяви той, като кимна към скобите с иронична усмивка, — тя и без това чака вече половин година. Дивиди колекцията ми все още не се е оплакала, че стои на пода.
— Хубав път — отбеляза Патрик с подсвиркване, когато минаха покрай красивите къщи по Сноудроп Лейн.
— О, къщата не е моя — побърза да обясни Лори. — Пазя жилището на моя приятелка. Аз не съм от тук.
Патрик наклони глава, явно за да огледа по-добре модерната й прическа, високите токчета и елегантните аксесоари.
— Наистина ли не си от селото? — каза през смях той. — Шегуваш се.
В къщата Лори и Патрик застлаха плотовете и пода с вестници, а Лори пусна музика за настроение. Патрик се беше съблякъл по тениска, преди да се залови за работа, и Лори забеляза колко стегнато беше тялото му. След двайсетина минути кухнята общо взето доби същия вид, както в деня на пристигането й, макар че боядисаните части бяха малко по-светли.
— Сега изглежда доста добре, нали? — каза Лори, като отстъпи няколко крачки назад.
— Да, всичко е готово за следващия експеримент в печката — пошегува се Патрик.
Лори завъртя очи в престорена досада.
— Чай? — предложи тя.
— Мислех си, че никога няма да ме попиташ — закачи я Патрик. — Чакай — каза той, като постави едната си ръка върху рамото й, а с другата докосна косата й, за да махне засъхналата боя.
Докато той отстраняваше внимателно боята, Лори забеляза примамливата пълнота на устните му. Патрик стоеше съвсем близо и за момент тя си помисли, че би могъл да…
И в този миг лицето на Джей изникна в ума й. Лори си спомни неговото успокоително, секси ухание. Тъмните му очи, как я разсмиваше, как й въздействаше. Патрик се наведе напред, Лори долови миризмата на одеколона му и внезапно я обзе някаква вътрешна съпротива. Тя се извърна рязко и постави чайника върху печката.
— „Йоркшир голд“? — попита тя.
— Става — промълви тихо Патрик, като се отдръпна назад. — С две бучки захар.
По дяволите, помисли си Лори докато вадеше чашите. Как е възможно Джей да съсипва живота й дори когато беше на стотици километри разстояние?
— Благодаря ти за помощта — каза тя сдържано. — Наистина оценявам жеста ти.
Моментът беше отминал, близостта между тях отлетя — а на Лори й идваше да се срита.
— Пак заповядай — изрече Патрик, а тя извади две пакетчета чай и ги постави в чашите. — Слушай — добави той, като я докосна по ръката, за да я накара да го погледне. Лори се взря в сините му очи, които я гледаха напрегнато и непоколебимо. По кожата й пробяга тръпка на вълнение.
— Знам, че не си тук за дълго — каза Патрик. — Но може би имаш време да те изведа да пийнем по нещо?
Когато Лори затвори вратата зад Патрик по-късно същата вечер, на лицето й изгря усмивка и тя изпълни няколко танцови стъпки на място. Лори имаше среща. И той беше много, много мил.
Тя си пусна музика и отиде да запали камината. Не след дълго малките пламъци по цепениците оживяха и тя се настани на кухненската маса, със сандвич от две дебели филии хляб и няколко резена сирене „Стилтън“. Животът в Скипли определено ставаше интересен.
Глава 18
Събота, 9 декември
Рейчъл наля две чаши портокалов сок за нея и Зак. Реши, че моментът е подходящ да повдигне въпроса. Наистина, сега имаха по-важни проблеми като комата на Беа, но не можеше да си затваря очите пред нещо, което намирисваше на дребна кражба.