Рейчъл седна до Зак на кухненската маса и извади някои от предметите, които беше намерила от началото на престоя им тук: банана, хлебния плод и перцето за китара. Ейдън и Мили твърдяха, че не знаят нищо за тях, така че списъкът на заподозрените се свеждаше до един извършител.
— Не разбирам, Зак. Помогни ми. Имаш ли някаква представа откъде са дошли тези неща? — попита внимателно тя.
С широко ококорени зелени очи върху луничавото лице, Зак беше олицетворение на невинността — но не спираше да шава на мястото си.
— Нищо не съм откраднал.
Рейчъл изчака сина си да продължи.
— Те ми ги дадоха — настоя Зак.
— Кои?
— Лили ми даде това — каза Зак, като взе хлебния плод и прокара пухкавите си пръстчета по грапавата кора. — Това е плод, обаче те засища като хляб — обясни усмихнато той. — Тя ми даде и банана.
— Зеления банан — поправи го Рейчъл. — А Лили е… — Тя се опита да свърже името, знаеше, че наскоро беше чувала да го споменават някъде.
— … Добрата госпожа на долния етаж — осветли я Зак. Разбира се, Рейчъл си спомни сега.
— Аз съм виновна — провикна се Мили от другата стая. Рейчъл стана от мястото си и отиде в хола, където Стив Карел в костюм на елф беше замръзнал на пауза върху плазмения екран. Мили се обърна да погледне майка си. — Не обвинявай Зак. Аз му позволих да обикаля наоколо, когато ти беше в болницата, да тича нагоре-надолу по стълбището и да се отбива тук-там. Не предполагах, че ще се сприятели с толкова много хора. Щурчо. — Тя завъртя очи шеговито.
— Аха, ясно — каза Рейчъл. Мили наистина не биваше да пуска Зак да беснее из кооперацията. Но двете с дъщеря й се разбираха толкова добре този ден, че Рейчъл предпочете да не разваля хармонията. Мили пусна дивидито отново, а Рейчъл се върна при Зак. — Ти не си досаждал на никого, нали?
— Не — възмути се момчето. — Те ме поканиха. Ходих само при Лили и Джей — той е и твой приятел. Нали няма да ми се караш?
— Не — каза Рейчъл и разроши кестенявата му коса.
— Искаш ли да се запознаеш с Лили? — предложи Зак, като взе триизмерния пъзел, който му беше донесъл Ейдън. — Можем да й покажем това. Лили много обича пъзелите и ги реди супер бързо.
— Добре — съгласи се Рейчъл. — Но само за пет минути. Ти сигурен ли си, че Лили иска неканени гости?
— Да — увери я Зак. — Тя ме покани онзи ден и много ще се зарадва на пъзела. Чакай само да й кажа, че е 3D.
Рейчъл отново подаде глава в хола.
— Мили, искаш ли да дойдеш с нас на долния етаж, отиваме да се запознаем с една от съседките ни?
— Не, благодаря — отговори момичето, без да откъсва очи от екрана. — Филмът е почти към края си. Стигнала съм до там, където всички пеят, за да накарат шейната на Дядо Коледа да потегли.
Рейчъл си спомни как бяха гледали филма заедно миналата година — цялото семейство се беше разположило на дивана и фотьойлите в къщата. Далеч от дома, с Беа в болница, щастливият спомен беше станал болезнен.
Зак и Рейчъл заслизаха по стълбите, а Зак не спираше да бърбори.
— Онзи ден тя каза, че обича да й ходя на гости. Тя е стара, мамо, и нейните внучета живеят на един остров. Лили ми го показа на глобуса — много е далеч. — Той ускори крачка.
— Знаеш ли къде е? — попита Рейчъл.
— Там, където са пиратите — обясни Зак. — Карибските. Лили винаги се усмихва. Е, почти винаги. Онзи ден я изненадах, тогава изглеждаше малко тъжна. Спомена нещо за тапетите.
Те стигнаха до партера и Зак посочи синята врата вляво на коридора. Доближи се, надигна се на пръсти и почука на вратата. Минута по-късно им отвори възрастна жена в жълта рокля и красиви златни обици със зелени камъчета. Рейчъл погледна престилката на кръста й — червена, с цветна щампа, която съвсем леко разваляше нейния елегантен стил. Жената й се усмихна и се наведе лекичко, за да постави ръка върху рамото на Зак.
— Върна ли се? Каква изненада — каза тя с топъл карибски акцент. След това се изправи отново. — А вие сигурно сте майката на Зак — изрече тя и протегна ръка. — Този млад джентълмен много ми е разказвал за вас. Аз съм Лили.
— Здравейте. — Рейчъл пое ръката й. — Да, аз съм Рейчъл. Приятно ми е да се запознаем.
— Заповядайте, влезте.
— Зак искаше да ви покаже своя нов пъзел — извини се Рейчъл. — Надявам се, че не ви пречим.
— Много е хубав, миличък. — Лили разгледа новата играчка на Зак. — Изобщо не ме притеснявате, заповядайте.