Рейчъл влезе смутено в апартамента, който беше цветен и добре поддържан, с тревистозелен диван и нахвърляни върху него възглавнички в цвят охра. Върху цветната покривка на масата в кухнята имаше купа за пунш с орнаменти, а по стените се виждаха златни рамки със снимки на приятели и роднини. Когато се обърна, Рейчъл видя, че на места красивият тапет се беше обелил, а по пода и стените имаше грозни петна. Пораженията се открояваха в иначе добре под държания апартамент. Вероятно това беше имал предвид Зак, когато й разказваше за Лили.
— Пъзелът е 3D, Лили — каза Зак. — Това е снимка на Дядо Коледа със северните елени. Пише, че е за деца над осем години, а пък аз съм само на шест. Мама и Мили са по-големи, но тях никак не ги бива с пъзелите.
Лили погледна Рейчъл с шеговито вдигнати вежди.
— Така ли?
— Страхувам се, че това е самата истина — потвърди Рейчъл, като вдигна ръце и се усмихна, за да покаже, че не се е засегнала. — Лили, чувствай се официално поканена.
— С най-голямо удоволствие — каза Лили. — Избрахте идеалния момент. Тъкмо приключих с домакинските задължения за днес. Приготвих моя прочут карибски коледен кейк. — Тя вдиша дълбоко през носа. — Само вдъхни това ухание — ммм, ммм.
В хола Лили си сложи очилата за четене и се наведе над масичката за кафе, за да помогне на Зак да подредят пъзела.
Рейчъл ги наблюдаваше с усмивка, докато Зак и Лили се трудеха заедно, както доскоро синът й и Беа си играеха заедно на Коледа. Сърцето й се сви — беше като сцена от техния дом в Скипли, само че Лили изпълняваше ролята на Беа. Рейчъл се замисли за Беа, която лежеше в кома в болницата, и когато изведнъж осъзна, че може би никога вече нямаше да имат такава семейна Коледа, в гърлото й заседна буца. Дали спомените й за Беа щяха да свършат дотук? Без предупреждение сълзите се затъркаляха по бузите й.
Сълзите й не останаха незабелязани за Лили.
— Добре ли си, мила? — промълви само с устни Лили, над главата на Зак.
Рейчъл прехапа устни и избърса сълзите си, кимна лекичко и се насили да се усмихне. Почувства се глупаво — стоеше в апартамента на някаква непозната жена и плачеше.
— Зак — каза нежно Лили. Очите му се откъснаха от пъзела. — Тъй като си тук, млади момко, дали бих могла да те помоля за една услуга? Нали помниш, че ми предложи да ми помогнеш с компютъра? Как мислиш, дали бихме могли да го погледнем сега?
Зак кимна и скочи на крака.
— Разбира се.
— Майка ти и аз ще продължим да редим пъзела — добави Лили, — а компютърът е в кухнята, върху плота.
Зак се затича към кухнята, но пътьом се обърна за момент към Рейчъл. Тя се постара да възвърне обичайното си изражение.
— Ще инсталирам скайп — съобщи гордо той, преди да излети от стаята.
— Моят син ми подари лаптоп за рождения ден обясни Лили, като се наведе напред. — Каза, че можем да разговаряме през него — щяла съм да виждам децата, моите внуци, в Тринидад. — Тя сви рамене и се усмихна. — Само че аз нямам представа как се работи с компютър, умея само да пиша имейли.
— О — промълви Рейчъл, като изтри сълзите си, а майчината гордост почти успя да пропъди тъгата. — Зак много го бива с компютрите, ще ти помогне.
— Той каза, че е лесна работа — усмихна се Лили. — Ха! Добре, сега ще видим дали наистина е толкова лесно. Е, мила — продължи тя, като понижи гласа си до шепот. — Сподели с леля Лили. Какво ти тежи? Добре ли си?
— О, да, добре съм — каза Рейчъл, като изправи гръб.
— Питам дали наистина си добре? Защото твоята приятелка Лори ме помоли да те наглеждам — а на мен ти не ми се виждаш никак добре.
— Извинявай — каза Рейчъл, като взе избродираната с монограм бяла носна кърпичка, която й подаде Лили. — Не знам защо ти разказвам всичко това, след като се познаваме от половин час. — Рейчъл поклати глава, но Лили се усмихна и й кимна да продължи.
— Трудно е — призна Рейчъл. — Чакането, неизвестността дали Беа ще се събуди или не. Децата, които виждат баба си в това състояние.
— Трудните моменти са истинското изпитание за семейството, нали? — вметна Лили.
Рейчъл кимна и се замисли за обтегнатите си отношения с Ейдън, макар че и двамата се опитваха да поддържат живота си в обичайното русло.
— Но ако сте сплотени, Рейчъл, ще излезете на другия бряг още по-силни. Обещавам ти. А Зак — той е умно момче, нали?
Рейчъл се усмихна.