— Да, така е. И ти имаш право — добави тя, като си пое дълбоко дъх. — И Беа не би искала да се тревожим за нея по цял ден.
— Намерих го — провикна се Зак, като влетя в хола, понесъл лаптопа.
Той се намести на края на фотьойла на Лили и обърна екрана към нея.
— Значи, имаш уебкамера ето тук — посочи той, — а те също имат камера на техния. Мама може да ти направи акаунт и остава само да уцелим момент, когато твоите близки ще бъдат онлайн и можем да им се обадим.
Лили се усмихна и вдигна вежди в щастливо учудване, като погледна Рейчъл.
— Колко вълнуващо — каза тя. Погледна часовника си, но лицето й помръкна.
— Да, но по това време те са на плажа.
— Няма проблем — успокои я Зак. — Трябва само да им изпратиш текстово съобщение, за да ти пишат кога ще са свободни.
— Опасявам се, че ще трябва да оставим това за някой друг ден, Зак — каза Рейчъл, като се изправи. — Време е за следобедния чай. Сестра ти сигурно се чуди какво се е случило с нас.
— В такъв случай, заповядай отново някой друг ден — обърна се Лили към Зак. — Тогава можем да довършим и пъзела.
— Надявам се да видя отново и теб, Рейчъл — добави Лили с усмивка, като се наведе да я обгърне в своята топла, утешителна прегръдка.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: Carter@yahoo.com
Здрасти, К.
Благодаря за новата плейлиста, която си ми направил. Харесва ми.
Нищо не се е случило. Съжалявам, ако ти е станало гадно. Според мен е по-лесно да си пишем по имейла, вместо да разговаряме по телефона, това е всичко. Имам чувството, че родителите ми постоянно ме подслушват, а в този апартамент се чува всичко.
Днес имах страхотен ден. Ходих с Ники в Камдън — ти бил ли си там? Прекарахме си супер, цял ден се размотавахме по пазара, купихме си разни джунджурии и дрънкулки. Аз избрах подаръци за моите приятели, а после се разходихме до мястото, където е живяла Ейми Уайнхаус. Все още има цветя и разни неща пред къщата, имаше и други хора, които бяха дошли да я видят. Всички си говореха и беше много яко.
Видяхме се с разни приятели на Ники от училище — аз вече познавам някои от тях от Клуба по изобразително изкуство, нали онзи ден отидох заедно с нея. Две от момчетата, Алекс и Раян, бяха взели бири и се разходихме край канала, пиехме си и си приказвахме с часове.
Какво става в Скипли?
Подател: Carter@yahoo.com
Получател: Millypede@gmail.com
Мили,
Може би аз не схващам правилно — но първо не ми позволяваш да ти се обаждам, след това излизаш с някакво момиче и разни момчета, пиете и ти ми разказваш колко готино си прекарваш?
Не ти ли се струва, че нещо не е наред в тази картинка, Мили? Знам, че ти и аз не ходим или нещо такова, но ти знаеш, че аз те харесвам. Наречи ме глупак, но аз не очаквам да хукнеш да се сваляш с други момчета и да си набелязваш резервни варианти. Когато се запознахме, ти ми се стори симпатично момиче, но сега ми се струва, че си се променила в Лондон.
Подател: Millypede@gmail.com
Получател: LaurieGreenaway@virgin.net
Здравей, Лори,
Ох, дано да не се ядосаш, че ти пиша отново. Ами, това момче, за което ти казах, започва наистина да ме притеснява. Той си въобразява, че аз тук постоянно флиртувам с други хора — обаче не е така. Вярно, сприятелих се с няколко човека в Лондон, това е всичко. Честно казано, аз най-вече си мисля за баба и се надявам тя да оздравее. Всички ние само за това мислим. Какво да му кажа?
Подател: LaurieGreenaway@virgin.net
Получател: Millypede@gmail.com
Здравей, Милс,
Първо, много съжалявам за баба Беа. Радвам се, че ми писа, аз постоянно си мисля за вас и ви изпращам сърдечни прегръдки. Сигурно ви е много трудно. Но както чувам тук, баба ти е истински боец. Наистина е странно, че това момче, за което ти ми разказа, започва да те ревнува — но си го представям как си стои вкъщи отегчен и сигурно си представя как ти се забавляваш без него. Може би ще му вдъхнеш увереност, ако кажеш, че нямаш търпение да го видиш отново, когато се прибереш в Скипли?
Глава 19
Понеделник, 11 декември
— Ти шегуваш ли се? — попита Лори, като отпи от греяното вино и се засмя. — И ще ти дадат костюм на дебеланко, който да облечеш под костюма на Дядо Коледа?
— Да — наивно призна Патрик. — Макар в известен смисъл да се радвам, щом като мислят, че имам нужда от него. — Той погледна надолу към стегнатия си корем. — Боже, какви неща правя за тази работа — разсмя се той, — ще вися навън навръх Бъдни вечер насред селото и ще дрънкам с кофата.