— Лори, миличка, аз съм, мама. — Развълнуваният глас нахлу в мислите й.
— Здравей, мамо — заговори Лори, като потърка очи и се постара да прозвучи по-будна, отколкото се чувстваше. — Как си?
— Добре съм, благодаря, съкровище. Радваме се на най-прекрасното време, не е за вярване, че е в средата на декември…
Лори придърпа завивката си по-плътно и примижа срещу лъчите на яркото зимно слънце, които проникваха през прозорците. Патрик не беше в банята, нали? Тя се надигна и се огледа — не, всичко беше чисто.
— Ммм-хммм — изхъмка тя, като слушаше с половин ухо майка си.
— Да, истинска прелест — достатъчно топло, че да се храним навън, вчера излязохме с Ана до главния площад и обядвахме там. Ами ти как си, миличка, добре ли си почиваш?
— Ами, да, добре си прекарвам, мамо. Наслаждавам се.
И тогава Лори я забеляза — бележката на възглавницата до нея. Тя бързо прегледа хартийката.
Добро утро, Лори,
Вечерта беше страхотна. Май спиш дълбоко, затова ще си взема такси — но хайде да излезем отново заедно някой път?
Патрик — 09234 939 384
П.П. Ти си фенка на „Тейк Дет“? Никога не бих предположил. :)
Лори въздъхна с облекчение. Значи Патрик не беше прекарал нощта тук — и очевидно тя не се беше изложила. Той искаше да я види отново.
— Мамо, слушай… — каза Лори, тъй като в главата й вече отекваше гласът на изпитото снощи вино. — Всъщност аз току-що ставам от сън. Може ли да ти се обадя малко по-късно?
— Да, миличка, разбира се. — В гласа на майка й се прокрадна лека обида. — Дочуване.
Лори подходи към утрото с обичайната неделна рутина за лечение на махмурлук: две дебели препечени филии с масло, вана и брой на списание „Грация“, което, слава богу, местната книжарница склони да доставя специално за нея. Когато се потопи в ароматната сапунена пяна, тя отново си припомни бележката на Патрик. Дали беше добра идея да му се обади? Или беше на път да се подхлъзне и да тупне на земята?
Лори се замисли за отминалото лято с Джей. Но сега положението беше различно. Освободена от служебните задължения, в живота й имаше място за друг човек. Сега тя беше по-силна.
Лори искаше да си опита късмета. Вярно, Патрик не беше неин тип — първо, той беше по-млад от нея, но с него й беше добре, чувстваше се спокойна. Тя се зае да мие косата си и си припомни как Патрик я беше докосвал, потопи се във вълнението и възбудата, които я бяха обзели. Джей беше продължил живота си и сега тя беше готова да последва примера му.
Глава 20
Вторник, 12 декември
— Засега няма промяна — сподели Рейчъл с Лори по телефона.
— О, боже, Рейч. Много съжалявам.
— Много е тежко да гледаме Беа в това състояние, човек се чувства толкова безсилен. Остава ни само да й говорим и да се надяваме, че тя някак си ни чува и укрепва. Лори, съжалявам, че се налага да те попитам, но имаш ли нещо против да останем тук още една седмица или може би малко повече? — продължи Рейчъл. — Не мога да предвидя точно кога, но например до 20-и? След това можем да се преместим в хотел. Просто… искаме да сме тук, до нея.
— Разбира се. Останете толкова дълго, колкото е необходимо — възкликна Лори. — Не се тревожи за мен. Аз съм много добре тук.
— Ехо, здравейте — каза Джей, като надникна в хола. Зак вдигна глава от динозаврите, които оцветяваше, а Мили — от тетрадката с домашните си.
— Супер, къщата е почти пълна — добави Джей. — Я да видим, дали сте готови за едно предизвикателство?
Мили присви очи подозрително.
— Какво по-точно?
— Изненада за Лили — разкри Рейчъл, като се настани на дивана и направи знак на Джей също да седне.
— Изненада! — ахна Зак, като скочи прав.
Джей се настани до Рейчъл, а Зак се намърда на облегалката на канапето.
— Да. Възнамеряваме да ремонтираме апартамента й и да го разхубавим.
— Зак, ти нали помниш — добави Рейчъл, — че тапетът се е обелил? И подът е съсипан?
— Да — кимна Зак. — Лили е много тъжна. Видях я.
Рейчъл се обърна към Мили, за да обясни ситуацията.
— От общината са направили ремонт на електрическата мрежа, но не са си направили труда да възстановят нанесените щети в апартамента.
— Аз от доста време се опитвам да я убедя да ми позволи да оправя нещата — обади се Джей, — но Лили настоява, че няма нужда. Сега обаче тя ще отсъства два дни, ще се грижи за някаква своя приятелка, която излиза от болница. Имам ключове от апартамента й — всички имаме резервни ключове от съседите, за всеки случай. Обходих апартаментите и всички съседи дадоха по няколко лири, за да вземем хубави тапети. Аз сковах няколко рафта, за да подменя съсипаните.