— И така — продължи той. — Сега имаме нужда от помощници — и някой човек с опит във вътрешното обзавеждане. Плюс един голям, пъстър банер, с който да посрещнем Лили у дома. Как мислите, вие можете ли да ни помогнете?
— Разбира се — увери го Мили. — Можем да помогнем, нали, мамо?
Мили, Рейчъл, Джей и Зак огледаха кухнята и хола на Лили. Мили посочи местата с разкъсания тапет.
— Не зная дали ще намерим съвсем същия десен със слънчогледи. Красив е, но изглежда доста стар, нали? Но можем да го запазим в нишата, като декоративен акцент, и да поставим нов тапет, едноцветен или с някакъв подходящ десен.
— Топлият червен цвят ще пасне чудесно — отбеляза Рейчъл, разглеждайки ведрата цветна схема в апартамента. — Можем да боядисаме перваза в тон, а ако ни останат пари, ще вземем две възглавници и ще превърнем нишата в уютно местенце за сядане. Джей, новата етажерка ще пасва ли там? — попита тя, посочвайки разнебитения дървен рафт.
— Да — кимна Джей. — Малко по-висока е, така че ще заеме празното място и ще има допълнителна лавица за снимките, но ширината е същата.
— Ами подът? — обади се Зак, като побутна разкъсания линолеум с носа на маратонката си.
— Знам един магазин за подови настилки с изгодни цени — каза Джей. — А пък цветът не е капризен, лесно ще намерим същия.
Мили вдигна качулката на сивия си суитчър и подръпна ръкавите, за да покрият ръцете й.
— Хайде да тръгваме по магазините — подкани ги тя. — Тук ще умра от студ.
— Добре, елате да изпием по чаша чай и излизаме — съгласи се Рейчъл, като постави чайника на котлона.
Мили и Джей оставиха торбите с покупките, а Зак се настани на масата.
— Еха, колко много неща купихме — каза с усмивка той.
Рейчъл и Мили бяха намерили качествен червен тапет на промоция в местния универсален магазин — и със спестените пари бяха купили ролка изящен фриз, за да подчертаят десена със слънчогледите.
— Взех го направо без пари — похвали се Мили, като извади златистожълт килим. — При това ще внесе топлина в хола, запазва топлината по-добре от дъските.
— На мен змията ми е любима — обади се Зак, като измъкна една продълговата възглавница за изолиране на течението. Рейчъл я беше мярнала в един благотворителен магазин — възглавницата змия беше почти нова и с идеална големина, за да запуши процепа под задната врата на апартамента, така че да спира вледеняващото течение.
Мили си сложи една престилка и се зае да застила пода с вестници.
— Пуснах есемес на Ники и след училище тя ще дойде да ни помогне.
— Чудесно — каза Джей и свали готварските книги на Лили от рафтовете, които общинските работници бяха очукали и повредили. — Охо — подсвирна той, като взе една от купчината и я разгърна. — Значи ето къде била тайната. — Джей показа заглавната страница на Рейчъл и Мили. — „Карибската коледа на Лили“ — прочете той.
Мили погледна майка си с проблясващи в очите сълзи, а Рейчъл улови нежно ръката й.
По обяд Джей и Шон донесоха новите етажерки от работилницата на Джей. Те бяха изработени от дърво в топъл лешников нюанс и полирани до приглушен блясък.
— Хайде да ги оставим тук засега, докато все още работим — предложи Джей и кимна към хола.
Зак клечеше на пода и рисуваше банера, който щяха да окачат на вратата. Рейчъл беше изписала с молив буквите, които той сега оцветяваше.
— Добре дошла, Лили! — прочете на глас Шон, бащата на Ники. — Много ще й хареса.
Зак се усмихна.
— Жълтото е любимият й цвят, затова наблегнах на него.
Ники и Мили си бъбреха, докато сваляха стария тапет. Рейчъл се надигна от мястото, където беше коленичила и поставяше новия линолеум, и отиде да огледа донесените етажерки.
— Прекрасни са — възкликна тя, галейки с пръсти дървото. — По твой проект ли са изработени?
— Да, благодаря — каза Джей. — Идеята е, че всяка мебел е уникално творение. Изработвам ги така, че да подхождат на къщата и на хората, които ще ги използват.