Вместо тъмната боя на Лори, жената пред нея имаше очите на баща й — ясни и сини.
— Не — каза тя, с нарастваща болка в гърдите. — Трябва да тръгвам. — Заля я вълна на силен срам. — Но все пак благодаря. — Тя се обърна и се отдалечи.
— Ето, стигнахме — съобщи Патрик. — Успяхме. — Той прегърна Лори през раменете, когато стигнаха до руините от старата мелница. Тя преглътна мъчително сълзите, които спомените бяха извикали в очите й.
— А там — продължи той, — е моето село. Няма по-хубаво място от дома, нали?
Глава 22
Сряда, 13 декември
— Какво става тук? — попита Лили през смях, като вдигна ръка към шала, с който бяха закрили очите й. — Какво правите, защо закривате очите на старата жена?
Джей я въведе внимателно в собствения й апартамент и когато развърза шала и го остави да се смъкне от лицето й, тя отвори очи и се огледа.
Лили не каза нищо.
Моментът се проточи безкрайно — Рейчъл се запита дали не бяха допуснали грешка — бяха влезли в апартамента й без разрешение и го бяха променили. Зак стискаше ръката й в очакване на реакция. Лили гледаше право в банера, който той беше нарисувал.
Очите на Лили се отместиха от банера към доскоро съсипаните стени на кухнята и хола, които сега бяха освежени с нови тапети и боядисани. Погледът й се спусна към пода, където старият линолеум беше заменен с нова настилка, а в хола се виждаше красив нов килим. Когато накрая стигнаха до етажерките, Лили вдигна ръка към устата си.
— О, боже. Мили боже. — Тя прехапа устни в опит да сдържи сълзите си.
Лили погледна отново банера и на лицето й се разля широка усмивка.
— Ти ли го нарисува, синко? — попита тя Зак. Той кимна. Лили протегна ръце и момчето се втурна в прегръдката й. Без да сваля ръце от него, Лили обходи с поглед Рейчъл, Мили, Джей, Шон и Ники. — А всичкото това — продължи тя, като размаха ръка от стените чак до новите възглавници върху дивана. — Вие ли го направихте? — Те закимаха.
— Моят дом. Отново прилича на моя дом. Всичко е готово за Коледа. — Лили се разходи и видя възглавницата змия, която спираше течението. — Ооо — възкликна тя, — точно такава ми трябваше!
— Но това сигурно е струвало… — Тя присви очи обвинително към Джей.
— Дори не помисляй за това — вдигна ръка Джей. — Ти от години се грижиш за всички нас. Поне веднъж ни позволи ние да се погрижим за теб. Това е от всички твои съседи.
Ники пусна музика на стереоуредбата на Лили, а Рейчъл наля лимонада и пенливо вино на всички. Лили седеше на дивана в хола си, оглеждаше възглавниците една по една и разговаряше с Мили за нещата, които тя беше направила.
На вратата се почука и Зак отвори.
— Нали не сме закъснели? — попита Шивон, като влезе и зад нея пристъпи Ейдън.
— Не, разбира се — каза Лили, като им махна да влизат. — Барът е отворен — засмя се тя, посочвайки към Рейчъл.
— Това място изглежда страхотно — обърна се Шивон към Ники, възхитена от жълтия фриз на стените. — Идеята сигурно е твоя и на Мили? Започвам да си мисля, че вие двете трябва да поемете Клуба по изобразително изкуство.
— Браво на вас — похвали жена си Ейдън, когато тя му подаде чаша пенливо вино. — Сигурно ви е коствало доста работа.
— Бяхме цяла бригада — обясни Рейчъл. — Какво е положението в болницата? — попита тя.
— Непроменено — отговори Ейдън. — Почетох на майка малко от онази история, която започна Мили. Но после ми се обади Саймън и трябваше да се справя с проблема. Съобщих на клиента, че закъсняваме с обзавеждането заради повредената доставка и въпреки че проявиха разбиране, никак не се зарадваха. Все пак трябва да предадем обекта за Коледа, така че хората да могат да посрещнат празниците в дома си, но мебелите няма да бъдат доставени — наистина трябва да им дадем някакъв бонус като компенсация.
— Разбирам — каза Рейчъл. — Интересно. Ела тук, искам да ти покажа нещо.
Тя поведе Ейдън към етажерката, която беше изработил Джей. Ейдън прокара ръка по най-горния рафт и погали дървото, като разглеждаше чекмеджетата и шкафчетата най-долу и кимаше одобрително на безупречната изработка.
— Това е направено на ръка, нали? — попита той.
— Да — потвърди Рейчъл и повика Джей с поглед. Той се доближи, а Ейдън се изправи на крака. — Ето това е човекът, който я изработи.
— Джей — усмихна се изненадано Ейдън. — Готов ли си да поемеш една нова поръчка?