„Обратното броене на Беа до Коледа“, или накратко „Книгата на Беа“, беше знаменито четиво в дома на семейство Мъри. „Книгата“, изписана с изящния почерк на Беа, съдържаше ценни съвети за всичко — от тънкостите по изпичането на коледната пуйка до указания за отсичането на бъдника, от рецепти за мини шоколадови венци до марципанови листенца на бодлива зеленика. Тези ритуали бяха алфата и омегата на празничния сезон в дома на семейство Мъри.
— Чудесно. Нима вече наближава декември? — възкликна Рейчъл, като погледна стенния календар: 22 ноември. — Да, така е. Време е най-малкото да приготвим кейка с уиски. Хайде да я прегледаме.
Рейчъл разчисти мивката, избърса мокрите си ръце надве-натри с една домакинска кърпа и седна до Беа на масата. С раирания моряшки пуловер и късо подстригана пепеляворуса коса, днес Беа изглеждаше толкова млада, помисли си Рейчъл, посягайки към книгата.
— Всъщност аз снощи направих кейка с уиски — каза Беа. — Нямах какво да правя. Сега остава само да го напоявам през няколко дни. Снощи сръбнах една-две чашки — призна свекърва й. — Дано да не ми стане навик.
— Тайните облаги на професията — пошегува се с намигване Рейчъл.
Тя прибра един кичур коса зад ухото си и запрелиства книгата, докато не стигна до любимата си страница: медено-джинджифиловата къщичка на Беа.
Докато гледаше познатата илюстрация, тя долови уханията на коледния сладкиш — джинджифил, канела, карамфил — и си припомни първия път, когато го беше приготвила. Беше годината, когато тя и Ейдън напуснаха Бромли, където бяха израснали, за да започнат съвместния си живот в селцето в Йоркшир, което бе станало техен дом.
— Ти сигурна ли си, че трябва да…? — беше попитал Ейдън, когато влезе в кухнята на селската къща и видя Рейчъл, заобиколена от продукти и подправки, да разстила разточеното джинджифилово тесто върху хартия за печене.
— … да готвя ли, Ейдън? — беше довършила Рейчъл, като вдигна очи от готварската книга и се обърна да го погледне. — Бременна съм — беше добавила тя с усмивка, — не съм направена от кристал. А като зная колко близо е терминът, искам да си намирам занимания. — Ейдън се наведе да я целуне над големия й издут корем.
Той положи нежно ръка върху онова, което само след месец щеше да бъде тяхното първо дете.
— Следващата Коледа ще бъде малко по-различна, нали? — усмихна се той. В лешниковите му очи играеха пламъчета на вълнение и смущение, енергията, която зареждаше и двамата откакто Рейчъл беше разбрала, че е бременна.
— Да, но създаването на семейство едва ли е по-трудно от преместването в Йоркшир, нали? — бе отвърнала тя с нежен смях.
— Йоркшир не е точно детската ни мечта, а? — бе подхвърлил Ейдън. За момент изражението му стана сериозно. — Рейч, знам, че не ти беше лесно, но ти благодаря. Че се премести тук, че повярва в мен. — Той приглади косата й. — Имам добро предчувствие. От момента, в който пристигнахме в Скипли, знаех, че постъпвам правилно, че това е точното място да започна бизнеса и засега отзивите са фантастични. Надявам се, че до две години ще имаме достатъчно пари, за да се устроим удобно тук, да дадем на бебето всичко необходимо. Казват, че първите една-две години са най-трудните. И за теб нещата са по-добри тук — включи се в родителската асоциация и се чувстваш полезна, нали?
— О, да — беше казала Рейчъл. — Въпреки че приятелите много ми липсват. Най-вече Лори. Но всичко се променя. Лори се премести в Лондон, записа се в колежа по моден дизайн, повечето от другите ни приятели постъпиха в университета — не бих искала да съм единствената, която си е останала у дома. Боже, представяш ли си? Пък и мама и татко… Хм, особено като знаеш как реагираха, когато научиха, че съм бременна… Радвам се, че започваме нещо ново.
В гърлото на Рейчъл беше заседнала буца при мисълта за родителите й. Ейдън забеляза и я притегли към себе си в топла прегръдка.
— Истината е — промълви тя след малко, като се отдръпна от обятията му, — че и преди това имах съмнения. Ти знаеш, че никога не съм искала да отида в Бристъл. Никога не съм възнамерявала да постъпвам в университета, това е. Просто не исках да разочаровам родителите си. А ето че сега го направих — беше признала тя, поставяйки ръце върху корема си. На лицето й изгря усмивка — и това изобщо не ме натъжава. Убедена съм, че те ще размислят, но ако мама и татко решат, че не искат да бъдат част от живота на нашето бебе, те губят. Моето единствено желание е да бъда тук, с теб, и двамата да градим нашето семейство.